Да_подкрепим_Илко

Проблемът е много по-сериозен отколкото някои хора могат да си го представят.Изписа се много как било в другите държави, какъв ред имало и какви правила при подбор на съквартирантите съвместяващи една стая. Но ние сме с манталитет различен от онзи на другите и трябва да изхождаме от нас си. Как са живяли някога студентите в общежития тип казарми? Как са прекарвали ученици в пионерски лагери с по 10 легла? Е , защо тогава нямаше такива инциденти, само не е вярно ,че е имало спазване на ред и правила и това е причината. Напротив винаги е имало нарушаване на правилата, но точно това съзаклятие в прекрачването им, ни сплотяваши и учеше на други взаимоотношения, изградени на база доверие и съпричастност. Характер се калява , когато сам стигнеш до това какво е редно и какво не, на база своята опитност. Изисква се сам да вземаш решения, а не само да изпълняваш готови нареждания. Не може за всяка ситуация, в която изпаднеш да вдигнеш телефона и да попиташ какво да направиш в този случай? А пък и не всичко е решимо през очите на другия, защото не всеки има трезва преценка поставяйки се на чуждото място.
Да живееш в общежития е не просто да си подсигуриш евтина квартира, да си решиш проблема с недостига на средства за повече от това. Животът в общежитие изисква повече от това да си отличник и социално слаб. Блага Димитрова е дала много точен отговор в книгата си "Пътуване към себе си". Ето няколко цитата от там:
"Щом живееш в общежитие, трябва да се снабдиш с обща душа, да се включваш мигновено в настроенията на другите, да нямаш отделен свят. Трябва да мислиш и чувстваш групово. А то е коренно различно от единичното мислене и чувствуване."
"Човек , който не е минал през чистилището на обща барака, не е познал и овладял себе си. Такъв щастливец може сам да си сервира най-неприятни изненади. Само ако си се пекъл на бавния тлеещ огън на общежитието, можеш да разчиташ на себе си, че няма да се изтървеш от собствените си юзди."
"Привикването към общежитие се състои в това да се приучиш да бъдеш сам със себе си в денонощното присъствие на другите."
Общежитието е истинска школа за живота, който успява да се възползва от това , успява и след като го напусне. Уроците , които ежедневно се научават там остават за цял живот. Но който може да прогледне и ги приеме като такива. (Само не омърсявайте това, което съм написала с научаване на пиянстване и други подобни, защото съм имала друго в предвид и да не отделям повече време не го споменавам).