Достъпно и адекватно образование за ВСИЧКИ деца с увреждания!

По свой избор, но не по добра воля, не съм в България с тези, които обичам, и там, където е мястото ми, и където се чувствам най-добре.
Наскоро в Саутхямптън бях на представление, подготвено от ученици от различни училища. Целта на представлението беше да се отклонят децата от наркотиците и вредното влияние на улицата. Всяко училище имаше по десет минути, за да представи подготвеното. Учудих се, защото при едно от изпълненията, на сцената, заедно с учениците, излязоха и учителите. И тъй като представлението имаше състезателен характер, изведнъж останалите се оказваха в неравностойно положение. Но...имаше нещо необичайно в излъчването и поведението на децата...Това бяха деца с увреждания...Изуми ме силната връзка ученик-учител! Това беше връзка на доверие и истинска неподправена любов, лишена от съжаление и снизхождение! Тази любов, която наричаме БЕЗУСЛОВНА!  Когато едно от децата се отклони от кръга, неговият учител деликатно тръгна след него, разперил ръце като за прегръдка и без дума, без да го докосне дори, го придърпа обратно! Толкова много любов се излъчваше от този човек! От него струеше светлина! Разплаках се...Пред очите ми се случваше магия! Пред очите ми се разигра най-истинският спектакъл! Темата на учениците беше "Колело". Случайно или нарочно...КОЛЕЛО! Колелото на живота...Ние сме в него и то е в нас. А дали тези, които коват законите, няма да попаднат първи под техните удари?...Трябва да ценим и уважаваме живота, такъв, какъвто ни е подарен! Защото никой не знае какво го чака на следващия ъгъл...на живота.
Българката, с която бях, заяви, че много би искала да връчи диск със записа от представлението на нашия просветен министър.
Дали ще му просветне?...