Не искаме да ни заключват общежитията от 22:00 до 6:00!

Напълно съм съгласна с това, че редът и затягането му в Студентски град нямаше да предотвратят смъртта на Марио. Живяла съм в общежитие в друго време и контрол за спазване на реда. Условията бяха други, студентите не ходеха да работят, нямаше как да се справиш и с едното и другото, бяхме задължени по цял ден да присъстваме на лекции и упражнения. Въпреки всичко винаги е имало нарушители, обикновено първокурсници, дошли от малкия в големия град и искаха да гребят в пълни шепи. Като мине първата сесия и се провалят, бързо се съвземат и влизат в пътя. Купоните бяха организирани в стаи или читални. Нямало е сбиване и убийства.Имало е подпийнали студенти, но е имало и човешко отношение, никой не ги е третирал като пияници и ги е прогонвал от стаите им.Напротив, всички са им помагали и съдействали да си стигнат до стаята и си легнат. Имаше други отношения между студентите, на взаимопомощ и разбирателство. Нямаше как да се справиш сам, ако не разчиташ на приятели и колеги.Това ни сплотяваше, правеше ни хора, станахме човеци носещи навсякъде ценностите, изградени от нас в резултат на съвместното съжителство на различни по характер хора. Имахме много по-лоши битови условия от сега, но не обръщахме внимание на тях, не спорехме за битовизми, имахме други цели и разбирания за живота.