ЗА КОПРИВЩИЦА!

Въпросът въобще не е решен?! Решен е само дотолкова, че Общински съвет Копривщица отмени решението си.

Медиите представят едонстранчиво нещата, едва ли не като конфликт между кмет и бизнесмен, който иска да бетонира града. Конфликт има, има непремерени бизнес интереси, има и задкулисие, има силово въздействие върху общинските съветници, но проблемите са много по-дълбоки и съществени. 

Проблемите обаче остават - неадекватна нормативна уредбана, неясноти относно статута на Копривщица. Постановлението от 1971 г., с което Копривщица получава статут на архитектурно-исторически резерват не е отменено, но и не се изпълнява след 1981 г. НИНКН не си изпълнява ангажиментите за актуализация на списъка с недвижими културни ценности. По списък те са над 400, част от тях вече не съществуват, а друга са загубили качеството си на паметник на културата.

НИНКН продължава с погрешната си политика и неуспешни опити да мумифицира града. Това не е възможно да стане. След като има редица рестрикции и ограничения за местните хора, те трябва да получат и стимули. Копривщица е запазена в този, макар доста променен вид, благодарение на местните хора. Градът трябва да получи възможност да се развива, защото в противен случай той ще загине и скоро там ще останат само самотни старци и виладжии, които ще идват през лятото и по празници.

Началниците - президент, премиер, партиен лидер, които издаваха заповеди, да дойдат с екипите си в Копривщица и представители на институции и да се запознаят с реалните проблеми на Копривщица.

Не може да се развива туризъм без водопровод /50 годишни етернитови тръби, от които местните хора не пият вода/, канализация заустена в реката /където въобще има или е здрава/, без пречиствателни станции за отпадни и питейни води, пътни артерии до града, които са осеяни с дупки и пропадащи пътища /скоро ще осъмнем с новината, че пътят е пропаданал и няма връзка със столицата/, пътна мрежа в града като швейцарско сирене.

Не може пенсионери, на които не стигат пенсиите за лекарства, да поддържат паметници на културата, включително и национални /частна собственост/.

Общината не разполага със средства да поддържа инфраструктурата в града, да не говорим за паметниците на културата /около 3 500 000 лв. годишен бюджет/.

Поради липса на парцели за строителство на къщи, в които да живеят, много от жителите на града предпочитат да остават да се самосъборят стари къщи паметници на културата, в които няма условия за живеене и подръжката им е много скъпа. Има и редица други проблеми.

Не може да се развива туризъм през зимата, когато за целия сезон идват туристи на 8 декември, коледа и Нова годинал /според местния фолклор лятото в Копривщица е три дни и ако се напиеш ще го пропуснеш/. Няма причини да не може да се изгради малка писта за начинаещи скиори и деца, която ще удължи туристическият сезон. Не става дума да се правят "алпийски ски писти" като в Банско. Няма и причини да не може да се изгради малък къмпинг. Но екологичните оценки не дават, защото имало проблеми с лалугери. Ако има такива проблеми има и механизми с решаването им - изместване на колониите лалугери и т.н. Подбор на други трасета и места. Да но поради тези оценки ОУП не предвижда места за такива обекти. Въобще изграждането на спротна и туристическа инфраструктура извън населенето място няма нищо общо с града като архитектурно-исторически резерват и няма да има негативно влияние върху историческото селище.

Без статут Копривщица ще се превърне в едно обикновено село и скоро ще загине. За това не само, че не трябва да се промени или отмени статута на града, но и трябва институциите да си свършат работа като изготвят всички документи свързани със статута /актуализиране на Постановлението от 1971 г. и Правилника от 1975 г. за застрояване на Копривщица, съобразно ЗУТ/.

От друга страна, ако се приеме сегашния ОУП, в града няма да останат млади хора, а възрастните и тези от среднотопоколение, скоро ще си отидат от този свят. Тогава не само няма да има кой да поддържа града в това състояние, но и ще изчезне духът на града.

Време е за незабавни и смислени дейности, преди Копривщица да е безвъзратно загубена. Само със Заповеди не става. Какво са направили за града тези, които само издават Заповеди, както и тези преди тях на същите позиции? В най-добрия случай са дошли в града да се снимат и покажат по медиите на някой празник. А проблемите на града отдавна са минали през едното им ухо и излезни през другото. И повече не са се върнали.

Копривщица не е просто на копривщенци, а на целия български народ!

Копривщица е съществен елемент от идентичния код на съвременния българин!

Копривщица е европейско и световно културно богатство!

За това е и Националният събор на народното творчество в ЮНЕСКО. за това държавата трябва да поеме своите грижи за опазване на Културата, а не да вдига ръце и да се прави, че не знае за проблемите.

Крайно време е българските политици и компетентните институции да престанат да бръщолевят безсмилелни лакардии и да започнат да изпълняват задълженията си!

Само с приказки и заповеди не става!

Борислав Виларов, 0888 615 052

Внук на арх. Вельо Дебелянов, инициатор за Постановлението от 1971 г. за даване на статут на архитектурно-исторически резерват на Копривщица.

Автор на проект за обследване на състоянието на недвижимите паметниците на културата в града.

Автор и ръководител на проект за развитие на екотуризъм в Копривщица.

Автор на публикации по проблеми на устойчивото развитие и опазване на околната среда, Стратегия и Планове за развитие на Община Копривщица, Туристическа стратегия на града и т.н.

Общински съветник от 2007 до 2015 г. Председател на Общински съвет Копривщица 2012 - 2013 г.

Инициатор на включването на Националния събор на народното творчество в Регистъра на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство.

Инициатор за поставяне на Барелеф на държавника Петко Каравелов в родната му къща.

Моля заедно с подписката да бъде предадено на компетентните институции и това становище.

Време е проблемите да почнат да бъдат решавани преди да е станало твърде късно.