Митрополит Николай - пред църковен съд

Предлагам:

1. Всички църковни имоти да бъдат национализирани - земи, църкви и джамии. Държава чрез конкурси да намира хора, фирми, които да се грижат за съответните имоти, без право за продажба. Църковен имот, ще пренадлежи на държавата и държава да се грижи за него. Реставрации, преустройства, паметници на култура - така или иначе нещата се пресичат. И в повечето случаи, свещенството ни не е смирено, а прави каквото си иска, както се оказа напоследък. Държава в държава. Със светските маниери на поведение претендирате на някаква богоизбраност. Не можем да назовем скромността като порок на някои владици. Май по-добре така.

2. Да се дава заплата на свещеници от държавния бюджет. Все пак църконви имоти са много и приходи от тях ще покрият расходи по заплати. Може тогава всеки селски храм ще има свещеник - т.е. ще има духовен живот по селата.

Хора ще познаят, що е то черкуване, няма да живеят по принцип - някой писа в форума и ми хареса много - ВиК - Великден и Коледа. Църковни служители да имат време да се занимават със  църквата като хората, а не да мислят за свещи и екскурзии.

3. Приходи от свещи и треби да бъдат под строг контрол и распределения на истински църковни настоятелства. Парите да не отиват за флагчета и венци, а за целенасочено подпомагане на отделни нуждаещи се хора на енория, за облагородявания на храма, за самите текущи нужди на енорияши и свещенство.

Според мен - истинския свещеник ще се освободи от бреме на угаждане пред владици - финансова зависимост е тежко бреме. Отношенията ще се качат на нивото на духовно подчинение и почитане. Неща, които вече са смешни, едновременно и горчиви. Но тъй желани за нас, хората. Да имаме пример на духовно поведение на свещенство.

Енория да решава, що да правят със събрани пари -децата да закарат на лагер или ново църковно одеяние да купят на свещеника за Великден, или нов полилей за храма.

Помагахме и ние за храма на отец Тодор. И това ни харесваше - той със хората всичко правеше заедно. Владика не е прав - отец Тодор не е бил сам. Що помощници имаше - и Господ помагаше на тях. Затова е странно, защо всичко трябваше да се порути. Няма ли дух и стените ще паднат.