Митрополит Николай - пред църковен съд

Съмнение за искренността и пастирско поведение на митрополита се появи тогава при мен, когато присъствах на преповтарящите се проповеди. Почти дословно. И това не са цитати, които разбираемо, а буквално самата проповед.

Не чете този човек. Излиза на амвона, така да се каже, без домашно. Ще кажа там на тия, каквото ми дойде.  И това се чустваше, и е много обидно. Направо за овце има тия хора. С патетичен, ревлив глас - а послание никакво.

Земните уредби, политически насоки, организации, протести, царе и приеми - какво ли не. Изморени сме. И все гневно и патетично, или услужливо и унизително.

Проповедта тогава е проповед, когато тя е послание на проповедника, като духовно преживяване. Размисъл за вечното, за Бога, за кратко човешко житейско поведение на земята. Как да живеем, как да отърваваме от пороците си, което би ни приближавало до Христа - до вечността. Това е смисъла на черкуване.

Има достатъчно време и място и за партии, и за избори, и за политика. Всичко това е извън храма. Извън разгорова ни със Господа.