Митрополит Николай - пред църковен съд

Статия (натиснете тук)

От друга страна, начинът на избиране на клириците, и най-вече на епископите, разкрива слабото и дори несъществуващо място на презвитерството в епископията, когато става въпрос за толкова значими събития. Първоначално бе изгубен гласът на миряните, а след това и този на клириците при избора както на клириците в дяконска и презвитерска степен, така и, най-вече, на епископите. Постепенното отслабване на ролята на съвета на презвитерите в съборните проявления на епископията, и особено в процедурите за избор на местен епископ, мълчаливо показва крещящия разрив на връзката между епископа и презвитерството.

Отсъствието не само на миряните, а и на свещениците и дяконите в процедурите по избор на епископи е превърнало епископския сан в жертва на различни задкулисни и властови игри и сделки. Задкулисно и монополно архиереите-митрополити се разпореждат с избора на епископите, в отсъствието на цялото църковно тяло. Кандидатите за епископи не познават и обикновено не са познати на конкретните църковни общности, в които ще служат и обгрижват пастирски, а се опитват, често пъти в конкуренция с другите кандидати, да спечелят гласа на архиереите. Така, от една страна, архиереите, а от друга, групата на клириците-кариеристи, се разпореждат – в отсъствието на църковната плирома – с управлението на Църквата. В съвременното православие клириците-кариеристи и явлението на „архимандритизма” формират едно характерно и болестно църковно състояние, парадоксална връзка на Църквата, която е в света, с монашеството.