Искаме доживотни присъди за убийците на осемнадесетгодишния Тодор

Подписвам тази петиция с ясната представа, че нещата не се решават във Фейсбук.Аз съм една от многото, които роптаят срещу всяка низост и нелепост, но съм една от многото, които не променят нищо. Истината е, че отказвам да повярвам, че това се случва. Истината е, че искам да заспя и да се събудя няколко години назад. Когато бях дете и ме възпитаваха. Възпитаха ме, че е грешно да обиждам, че трябва да уважавам другарчетата си и по-възрастните от мен хора... Беше жестоко и неприемливо да се сбия с някого на улицата, в клас или където и да било на друго място. Живеехме спокойно. Живеехме с малко, но достойно. Израстнах щастливо и безгрижно...Вярвах в доброто у хората.Но какво стана? Кога излязохме извън контрол? Събудих се на 27години и хората нямат скрупули, морал и не уважават нищо. Нямат душа, нямат сърце...Виждам как гаснат млади момчета и момичета, виждам как пребиват човек в градски транспорт, заради забележка? Това е ужасно, не виждате ли? Защо не правите нищо?

Какво става? Какво се обърка? Държим се като животни! Къде останаха ценностите ни? Имаме ли такива изобщо? Вярваме ли в нещо? Почитаме ли нещо, някого?....
Подписвам тази петиция с ясната представа, че нещата не се решават във Фейсбук. Но времето, в което живеем днес, е обвързано дългосрочно със социалните мрежи... Затова се подписвам така. За това се подписвам тук...
И моля всеки, който прочете това, да се замисли за действията си, за обкръжението си... И хора, ако има следващ път, не снимайте!!! Действайте!! Не по-малко престъпно е да гледаш безучастно, да си равнодушен... Ами ако беше твоето дете?!?!? Да не дава Господ!