Максимална ефективна присъда за Е.Ковачева и реформи в АГ сектор

Върнах се там, където не исках да се връщам ... Преди четири години и моята дъщеря ми бе " отнета" за да е под наблюдение и да бъде хранена с адаптирано мляко, защото беше със слаб сукателен рефлекс, вследствие на "трудно раждане". Не стига че не ми даваха да я виждам и че единствената връзка с нея ми беше да стоя до стаята, където беше с другите бебенца и да се ослушвам за нейното гласче ... а за рождения ми ден,който съвпадна с престоя ми в болницата, ми връчиха да подписвам документи, за евентуални налагащи се манипулации, които могат да доведат и до смъртта й. И постоянно ми задаваха въпроси от рода как е протекла бременността,боледивала ли съм и др., сигурно за да ми внушават че аз съм виновна за състоянието и, а дали задкулисно не се е случвало нещо подобно като с малката Никол...Изписаха ни уж в перфектно състояние, родена 3,870кг, изписана 3,570кг, когато нямаше и 2,870кг, с куп неточности в епикризата относно раждането,за да си "измият ръцете" , а ние след това да се сблъскаме с диагнозата детска(докторска) церебрална парализа! От тогава сме в омагьосания кръг на институциите и единственото, което ме държи са нейните мълчаливи очи, моите две момчета, които изживяват детството си и мисълта ,че Господ си знае работата и Той ще съди последен...