В подкрепа на Николай Радев и връщане на неговите убийци в ареста

Ще започна от това как една сутрин се събудих и видях в интернет заглавието за убито момче в Дупница. За голямо мое учудване, след като прочетох статията, това убито момче беше Ники... Почувствах се шокирана и ми стана много тъжно. Наистина не очаквах, че това ще ми повлияе по този начин, при положение, че не сме се виждали от години, през които няколко пъти сме си писали във Фейсбук, но нищо съществено. Наистина не сме подържали връзка, всеки беше поел по своя път, но уважението между нас го имаше. Все пак НE можех и НЕ мога да остана безразлична, та това е човешки живот, още повече, че на толкова млад човек. Започнаха да нахлуват спомени от нашето приятелство преди много години, да изкачат носталгични моменти, които по един или друг останаха в нашето съзнание, и това ме изпълни с голяма тъга... Тъга, защото той вече не беше сред нас. Този жизнен и кипящ за живот човек си отиде без време по един изключително нелеп начин... Не искам да говоря за хората, които доведоха до неговата смърт, нито за мотивите им. Не искам да засипвам с негативизъм моят спомен и да го опорочавам. Ще кажа само, че не само в моите очи репутацията на тези хора, далеч не беше ‘блестяща’, което се доказа и с тяхното деяние...

Всъщност нямам за цел да идиализирам Ники. Няма как да го направя, тъй като той самият никога не го е правил, точно заради това остана в спомена на неговите близки и приятели, като толкова Истински. Ще кажа само, че в моите очи той беше до болка директен, качество, почти нехарактерно за нашето лицемерно ежедневие и привидно цивилизовано общество, изключитело свободолюбив и винаги готов да помогне приятел... За качествата му като човек, сигурно още много може да се изпише, тъй като той се е изградил като личност през цялото това време и за някои от принципите му, можем да съдим от статусите му във Фейсбук, но поради факта, че нямахме пряка комуникация в последните години, както вече казах (за което съжалявам, имаше много какво да си кажем), ще остава това на най-близките му хора през тези няколко години, за да е по автентично моето послание.
Останах шокирана не само от неговата смърт, но и от факта, как някои хора я приеха, осквернявайки паметта му. Не искам да го коментирам. Грозно е, пошло е, нечовешко е, засилващо болката на хората, страдащи за него, които никога няма да се примирят с неговата липса ...
Не искам да оправдавам Ники, тъй като най-вероятно голяма част от обивиненията по негов адрес, нямат основание, следователно няма за какво да бъде оправдан. За останалата част, не съм аз човека, нито странични трети лица, които повлияни от градски митове и легенди, имаме правото да го съдят за грешките му през жизнения му път. Такива, могат да бъдат хора, които евентуално са засегнати директно от него и които могат да го докажат по един или друг начин, заставайки зад думите си с доказателства, а не само с непотвърдени твърдения, достойни за сюжет на криминален сериал.

Все пак, би било нереално да кажем, че той беше светец, не беше. Но и в Библията е написано ‘Не съдете, за да не бъдете съдени.’ Можем само да се помолим, неговите грехове да бъдат простени от Господ, защото той единствен вижда всичко, мотивите ни, помислите ни, той не може да бъде заблуден и подведен, както ние хората, той единствен може да ни съди и да ни помилва. Тъжното на всичко това е, че прекъсвайки жизненият му път, правото да изкупи греховете си, да ги осъзнае, най-вероятно също му беше отнето. В Библията, Книга над книгите, символ на всички християнски ценности и добродетели, има безброй примери за прошката на непростими грехове, благодарение на покаянието. Например Свети Стефан, който преди да се обърне към християнската вяра, е подложил на гонение и смърт, много непоклатими християни. Някои от апостолите на Иисус Христос, също не са били с безгрешно минало, но все пак благодарение на силната вяра, на чудесата, на които са станали свидетели, са успели да се посветят на праведен християнски живот и да станат пример за други вярващи, вдъхновявайки и давайки надежда на толкова много хора, които повече от 2000 години сформират христинският свят. Всичко това го казвам, за онези, според които, благодарение на начина си на живот и съответно на изборите, които е правил, той е заслужил своята смърт. Все пак си мисля, че в един цивилизован свят, в 21 век, където животът е позициониран като най-висшето човешко благо, решаването на конфликти, по никакъв начин не бива да завършва със смърт. Следователно, хората, които са решили, че това е начина, би трябвало да понесат своята отговорност за това. И смело заявявам, че колкото и да се преекспонира цялата ситуация, завършекът и е загуба на човешки живот, единственото непоправимо на този свят, и жертвата е една- Николай.

За онези, които го познаваха, той ще остане изключителен и различен, за останалите- няма значение. Почивай в мир, Ники! Дано намериш покой! А твоите близки и роднини, дано съберат сили, да продължат напред и намерят справедливостта, за коята се борят, защото ти никога няма да бъдеш забравен!