Сталинският "Альоша" или културна сцена на Тройката в Бургас

Единствените аргументи в защита на паметника са "това е история, свикнал съм с него". Що за доводи са това? Това означава да загърбим прогреса. Дали сме съгласни или не, животът следва своя естествен ход на еволюция. Въпросът е как ще вървим по този път - с бодра крачка и лице напред или заднешком, обърнати към миналото.

Друг нелеп довод за запазване на паметника е, че той е "символ на Бургас". Роден съм в Бургас и по-голямата част от моите 33 години съм живял и продължавам да живея на 5 минути пеша от този паметник. За мен той никога не е бил символ на града. Откакто научих, че започва ремонт на площада, си представям как този монумент изчезва и се отваря пространство към Александровска. Идеята за сцена за културни изяви е чудесна. Не желая грозна скулптура на войник с автомат да се извисява гордо в небесата над всички нас във вечността. Годината е 2014! Нека отворим пространство. Нека се събираме и забавляваме. Нека се освободим от грозното и безполезното за да направим място за красивото и полезното. Нека най-накрая да погледнем към бъдещето.