Не на работеща Джамия в Центъра на Стара Загора.

Не може в центъра на Стара Загора да има действащ мюсюлмански храм по няколко причини:1. Защото това е културно-исторически паметник от изключително значение не само за България, но и за света. Радко може да се открият на едно място наслагвани един над друг четири ритуално-обредни съоръжения в продължение на 3000 години. В най-долния пласт от ранно-желязната епоха са култови ями; следва друго култово място от тракийската древност с открита каменна плоча с изображение на Тракийския конник; следват основите на средновековна християнска църква, върху които е построена джамията през 1409 г. Не трябва да се забравя унищожението до основи на възрожденска Стара Загора, изпепелена от войските на Сюлейман паща и числото на изкланите на дръвника като животни, избитите и загиналите в пожарищата старозагорци, които не са успели да избягат, както и всички онези хора, потърсили убежище в града от чирпанските, старозагорските и новозагорските села. 14 500 души минават под ятагана на поробителя. Шест часа трае боят за спасяването на Самарското знаме, 60 часа кървавата вакханалия. Когато на 1 януари 1878 г. в побединя си път към Цариград руските войски минават покрай Стара Загора, под дебелия сняг град няма. Завърналите се старозагорци с пролетното затопляне изтръпват от картината, която се открива пред очите им - разложени трупове покриват улиците, мегданите, развалините на къщите. Да не говорим за психопатните извращения на побеснелите "герои" на Сюлейман паша - жив одран българин, чиято висяща кожа на дърво на Аязмото е изпратена след Освобождението в стъкленица със спирт по английски журналист да я занесе армаган на Дизраели. Българи са разпъвани пак там на кръст като Христос. Ако това вселенско жертвоприношение е в името на Аллах, джамията трябва да си остане Музей на религиите. Иначе мюфтийското настояване е безпримерно нахалство. Старозагорци трябва да проявят по-голяма заинтересованост по въпроса,ако искаме днес да защитим своята чест и достойнство.