Петиция за наказване на престъпници от Димитровград

Навремето бях на командировка в СССР. От международна организация, така е имах пари. Децата ми свиреха на пиано (Карл Хинце, видимо много старо, олющено,) но лошото беще, че механизмът му беше лек, така че те трябвало да имат ново (съветско)(!), за да бъдат конкурентноспособни с другите, когато свирят на роял. Затова бях решил да спестя парите и да купя съветско ново пиано. Обаче - ядец, тия които ми харесваха, не се продаваха на чужденци, и не можеше да се изнасят от СССР, а тия, които можеше, според мен беше добре да си останат в страната си. Не ми харесваха. Така че - не успях. Мина време, едно от децата ми спечели стипендии (на св.св Кирил и Методий и на Климент Охридски и отиде да следва в Германия. Накратко, когато вече завършваше, училището и подари роял!
Един професор от ранга на Нобеловите лауреати го предложил на училището безвъзмездно, защото вкъщи нямало да се ползва. Жена му, стопанката на рояла, била болна от рак и непрекъснато оперирвана от него, но... Когато детето ми се явило пред тях, му казали: Дължите по едно кафе на носачите само. То седнало, за да изпробва рояла и изсвирило "Прощалната Соната" на Л.Ван Бетховен. Жената се разплакала и казала: "Аз ти давам не едно пиано, а една традиция". Пристигнал роялът (бил в друг град). Трябвало да се внесе вкъщи. Ама стълбището - тясно. Внесли го с нарочен кран, през прозореца. Накрая носачите пили кафе... Всиско, и превоз и пренасяне и застраховки било платено от професора. Накрая ще ви цитирам думите на покойния маестро проф. Влади Симеонов, казани по повод тукашното отношение към същото ми дете (и другите са негови възпитаници!)
"Даровитите деца са капитал за нацията. Не бива така да се постъпва с тях!"