Против закриване на сектор СОД към МВР на Република България

Ето кои и защо искаха да погребат СОД още преди четири години.

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА

Р Е Ш Е Н И Е

№ 224
София, 05.03.2010 г.
Комисията за защита на конкуренцията в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Петко Николов

ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Александър Александров Реджеб Мустафа

ЧЛЕНОВЕ:
Весела Антонова Ненко Темелков


при участието на секретар - протоколиста г-жа Милена Чуманова, разгледа в закрито заседание, проведено на 05.03.2010 г., преписка № КЗК-728/06.08.2009 г. с наблюдаващ член на Комисията г-н Евгений Иванов, докладвана от члена на Комисията г-н Ненко Темелков.

В Комисия за защита на конкуренцията /КЗК/ е образувана преписка № КЗК- 728/06.08.2009 г., на основание чл. 38, ал. 1, т. 5 от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/ по искане на Сдружение „Български съюз на индустрията за сигурност” /БСИС/ за изготвяне на становище от КЗК относно съответствието на чл. 76, ал. 1-3 и чл. 77 /обн. – ДВ. 17 от 2006 г., в сила от 1.05.2006 г./ от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ с правилата на конкуренция.

В искането си БСИС посочва, че съгласно чл. 14; чл. 23, ал. 1; чл. 41 и чл. 46, ал. 1 от Закона за частната охранителна дейност и съгласно чл. 7, т. 16 и т. 23 от ЗМВР, Министерство на вътрешните работи /МВР/ е лицензиращ, контролиращ и наказващ орган по отношение на частната охранителна дейност в страната. Същевременно по реда на чл. 76 и чл. 77 от ЗМВР министерството е участник на пазара на охранителни услуги и в това си качество е конкурент на частните охранителни дружества.
БСИС изяснява, че не оспорва дейността на МВР по охрана на стратегически и особено важни обекти на територията на Република България, въпреки че посочените обекти се охраняват и от частните охранителни фирми. Сдружението оспорва разпоредбите на чл. 76 и чл. 77 от ЗМВР, според които структурите на МВР имат правото да сключват договори за извършване на всички видове охранителна дейност с всяко физическо и юридическо лице за охрана на всички видове обекти на територията на цялата страна. В искането БСИС твърди, че службите на министерството извършват охранителна дейност, която е вид стопанска дейност, използвайки държавен ресурс (автомобили, техническо оборудване, държавни служители и т.н.), осигуряван за

сметка на бюджета на държавата. Уточнява се, че бюджета се формира и от данъци, плащани и от конкурентите на министерството в тази област.
Според сдружението разпоредбите на чл. 76 и чл. 77 от ЗМВР противоречат на:
1. чл. 19, ал. 2 от Конституцията на Република България, съгласно който
„законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя”. В искането си БСИС изтъква, че разглежданите разпоредби не само, че не гарантират еднакви условия, но и създават предпоставки за нелоялна конкуренция;
2. чл. 29 от ЗЗК (обща забрана за нелоялна конкуренция), тъй като уврежда интересите на конкурентите – частните охранителни фирми;
3. общите принципи на Европейския съюз за свободна конкуренция и на европейската практика – контролиращ и лицензиращ орган да не бъдат конкуренти на пазара.
БСИС счита, че „на пазара на частните услуги за сигурност е налице непазарна, неевропейска и нелогична практика”, тъй като от една страна МВР лицензира и контролира частния бизнес, а от друга се явява доставчик на охранителни услуги на общо основание. Редом с това охранителната дейност на МВР косвено се финансира от частния бизнес.

С оглед изясняване на фактическата обстановка, КЗК поиска становища от Министерство на вътрешните работи, Съюз на фирмите за охрана и сигурност /СФОС/, Национална асоциация на лицата и сдруженията, извършващи частна охранителна дейност /НАЛСИЧОД/, както и от Конфедерация на работодателите и индустриалците в България /КРИБ/. В рамките на определения срок за получаване на становища, отговор не бе даден от Национална асоциация на лицата и сдруженията, извършващи частна охранителна дейност /НАЛСИЧОД/.

СТАНОВИЩЕ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

В становището си министерството посочва, че с оглед значимостта и полезността на дейностите по чл. 76 и чл. 77 от ЗМВР законодателят е решил да ги уреди със законови норми. Добавя се, че разпоредби, подобни на тези на чл. 76-77, са съществували и в отменения ЗМВР (обн. ДВ бр. 122 от 1997 г.).
МВР разграничава дейностите си по предоставяне на охранителни услуги на дейности на договорна основа по чл. 76 от ЗМВР, от една страна, и дейността си по охраната на стратегически и особено важни обекти, от друга. Посочва се, че министерството извършва охрана на стратегически и особено важни обекти на основание чл. 7, т. 7 от ЗМВР в изпълнение на основните задачи по чл. 6 от закона. Нейната специфика се определя от наличието на държавен интерес от осигуряване на сигурността на обекта. Съгласно Постановление № 181/20.07.2009 г. на Министерския съвет на Р България, по предложение на министъра на вътрешните работи Министерският съвет определя списък на стратегическите обекти и дейности от значение за националната сигурност, които се охраняват от МВР в рамките на бюджета. От своя страна, чл. 76, ал. 1 - 3 от ЗМВР регламентира възможността МВР да сключва договори за охрана със заинтересовани лица. Тези разпоредби не са императивни и не задължават лицата, които желаят да сключат договор за охрана, да встъпят в договорни отношения именно с министерството.

В своето становище МВР посочва, че цените на дейностите, осъществявани по реда на чл. 76-77 се формират по следния начин:
• цената на услугата по чл. 76, ал. 1 от ЗМВР /охрана на обекти от полицейските органи/ е определена според длъжността на служителите на министерството в таблици
за средномесечната цена на услугата за охрана. Таблиците се утвърждават от
министъра на вътрешните работи. Цената включва брутна заплата, ДОО и ЗОВ, левовата равностойност на храна, униформено облекло, други разходи /за награди, въоръжение и боеприпаси, пътни пари за домашен отпуск, почивно дело, служебна квалификация, помощи, застраховка и медицинско обслужване/, както и 2% за ръководство. Върху така формираната издръжка се начислява 20% печалба, в която е включен данък върху приходите. Допълнително се начислява ДДС.
• цената на услугата по чл. 76, ал. 2 от ЗМВР /охрана на обекти със сигнално- охранителна техника от полицейските органи/ се определя съгласно заповед на
министъра на вътрешните работи по ценоразписи за охраняваните обекти по видове,
съобразени с големината на населеното място, категорията и отдалечеността на обекта, стойността на вложената техника и други специфични особености, свързани със сигнално-охранителна дейност. Ценоразписите се изготвят от отдел СОД при Главна дирекция „Охранителна полиция” - МВР.
• цената на услугата по чл. 76, ал. 3 от ЗМВР /охрана от полицейските органи на спортни състезания и други масови прояви, както и на други мероприятия или дейности
с краткосрочен характер/ се определя с примерна /типова/ калкулация за разходите по
пилотиране, съпровождане и охрана да делегации, масови мероприятия, на извънгабаритни, акцизни, специални товари и ценни пратки, която се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Цената включва 1. заплата и осигурителни вноски за един час; разходи за общо ръководство в размер на 5% върху т. 1; допълнителни разходи за 1 час – разходите на МВР за свързочни средства и технически съоръжения; предвидени са разходи за ползване на лек автомобил, конна полиция, служебни кучета, ако мероприятието изисква такива. Върху себестойността на услугата се начислява 20% печалба. Допълнително се начислява ДДС и данък върху приходите.
• цената на услугата охранително обследване на обекти и обучение на служителите от звената за самоохрана, осъществявана по реда на чл. 77 от ЗМВР, се
определя от Главна дирекция „Охранителна полиция” - МВР.
Посочва се, че дейностите по чл. 76 и 77 от ЗМВР се осъществяват от министерството и неговите областни дирекции чрез техните структури. Не съществува финансово разделение между тези дейности и останалите дейности, извършвани от органите на МВР. Съгласно чл. 76, ал. 5 от закона приходите и разходите от дейности по чл. 76-77 от ЗМВР се отчитат по бюджета на министерството. Същият включва собствени бюджетни приходи, разходи и трансфери /субсидии/ от централния бюджет. Размерът на приходите, разходите и трансферите /субсидиите/ от централния бюджет по бюджета на МВР се определя със Закона за държавния бюджет на Р България за съответната година. Уточнява се, че по принцип приходите от дейностите по чл. 76-77 от закона покриват разходите за тях. Съгласно Закона за устройството на държавния бюджет приходите не са целеви, поради което превишението на приходите над разходите по дейностите по чл. 76-77 от ЗМВР не се използва само за тези дейности, а служи за покриване на общите разходите на МВР. Министерството подчертава, че приходите от дейностите по чл. 76-77 от закона не се реализират с цел печалба, каквато е обичайната цел на търговската дейност.
С оглед на гореизложеното МВР счита, че дейността по охрана на обекти и мероприятия от полицейските органи не е търговска дейност по смисъла на чл. 1 от Търговския закон. Тя се различава от дейността на частните охранителни дружества,

която е търговска дейност съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗЧОД. Посочва се, че регламентирайки двете дейности в различни закони, законодателят е целял тяхното разграничаване.
В становището се изтъква, че извършвайки дейностите по чл. 76, ал. 1 - 3 от ЗМВР, министерството и неговите областни дирекции осъществяват полицейска охранителна дейност, чиято цел е предотвратяването и пресичането на противоправни посегателства, както над имуществото на охраняваните физически и юридически лица, така и над личната неприкосновеност на тези лица и на техния персонал. От особено значение за последното е способът за охрана с използване на алармен бутон в случай на нападение (т. нар. „паник бутон”). В този смисъл, при осъществяване на дейностите по чл. 76, ал. 1 - 3 от ЗМВР, полицейските сили работят в изпълнение на основните задачи на МВР, регламентирани в чл. 6, т. 3 от закона, а именно – защита на правата и свободите на гражданите и опазване на техния живот, здраве и имущество.
Посочва се също така, че полицейската охрана се ползва с доверието на гражданите. Обстоятелството, че един обект или мероприятие се охраняват от органи на МВР, има сериозно превантивно въздействие. Добавя се, че в редица населени места полицейската охрана предоставя единствената възможност за охрана.
Според МВР при осъществяване на дейностите по чл. 76, ал. 1 - 3 от ЗМВР не може да се говори за нелоялна конкуренция от страна на министерството и неговите структури, тъй като не са налице предвидените в чл. 29 от ЗЗК действия или бездействия, които са в противоречие с добросъвестната търговска практика и увреждат интересите на конкурентите. Изтъква се, че не стои и въпросът за монополно положение на МВР по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗЗК, тъй като по закон структурите на министерството нямат изключителното право да извършват охранителна дейност. На територията на страната този вид дейност се осъществява от много голям брой лица - субекти на търговското право. Според становището не е налице и господстващо положение на министерството по смисъла на чл. 20 от ЗЗК.
По отношение на дейностите по чл. 77 от ЗМВР, министерството счита, че те също се извършват в съответствие с разпоредбите на ЗЗК. Охранителното обследване на обекти и обучението на служителите от звената за самоохрана се осъществяват единствено от МВР и не се припокриват с дейностите, представляващи частна охранителна дейност по ЗЧОД. Охранителното обследване на обекти е контролна дейност, която съгласно чл. 41, ал. 2, т. 5 от ЗЧОД се извършва от областните дирекции на МВР. Чрез нея се осъществява контрол върху частната охранителна дейност. Посочва се също така, че съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗЧОД, лицата, извършващи частна охранителна дейност организират обучението на служителите си. Това обучение се провежда от областните дирекции на МВР съгласно чл. 77 от ЗМВР.
В хода на производството бе извършено изменение на чл. 77 от ЗМВР, като бе въведена нова ал. 1. Съгласно разпоредбата за опазване на обществения ред, охраната на обекти, безопасността на движението и осъществяване на контролната и административнонаказателната дейност на органите на местното самоуправление към общините в Република България могат да се изграждат звена „Общинска полиция” извън утвърдената щатна численост на МВР по реда на чл. 76, ал. 1 от ЗМВР.

Министерството представи своето становище и по този текст от закона. МВР изтъква, че съгласно новосъздадения чл. 77, ал. 1 от ЗМВР звената „Общинска полиция” изпълняват функции не само по охрана на обекти. Ето защо, създаването на такива звена не е и не може да бъде възприето като нелоялна конкуренция спрямо частния охранителен сектор.




СТАНОВИЩЕ НА
СЪЮЗ НА ФИРМИТЕ ЗА ОХРАНА И СИГУРНОСТ

В своето становище Съюзът на фирмите за охрана и сигурност посочва, че услугите, предоставяни от МВР по реда на чл. 76-77 от ЗМВР се припокриват с дейностите, осъществявани от дружествата по реда на ЗЧОД. Съгласно нормативната уредба частните охранителни фирми извършват основно три вида дейности: охрана на имуществото на физически и юридически лица /включително охрана с технически средства/; охрана на мероприятия и охрана на ценни пратки и товари. Органите на МВР имат възможността да сключат договори за охрана на всички видове обекти и по този начин се явяват конкурент на частните охранителни фирми. Изтъква се, че МВР е и лицензиращ и контролиращ орган по отношение на дружествата, извършващи дейност по реда на ЗЧОД.
Уточнява се, че конкуренцията между частните охранителни дружества и МВР е най-силна по отношение на охраната с технически средства. Показател за това са пазарните дялове - за периода 1992-1993 г., когато частните охранителни дружества се появяват на пазара. Пазарният дял на МВР в посочения период е бил 99 %. Към настоящия момент той е под 20 %. Т.нар. инкасо /охрана на ценни пратки и товари/ е изцяло преотстъпена на частните фирми. Охраната на мероприятия се извършва, както от МВР, така и от частните охранителни фирми - възложителите предпочитат министерството при охраната на спортни мероприятия и митинги, а в други случаи
/концерти, изложби/ дружествата, извършващи дейност по ЗЧОД.
Според СФОС МВР би трябвало да извършва охрана на стратегически и особено важни за националната сигурност обекти и дейности по опазване на обществения ред.
СФОС е на мнение, че разпоредбите на чл. 76-77 от ЗМВР оказват влияние основно върху охраната със сигнално-охранителна техника. За извършването на този вид дейност звената на министерството участват и в процедури за възлагане на обществени поръчки.
Подчертава се, че дейността по охрана на всякакъв вид частни обекти от МВР се извършва срещу заплащане. С оглед възмездния характер на дейността, тя може да бъде определена като стопанска дейност, за която се използва държавен ресурс, т.е. данъкоплатците в България би следвало да получават тази услуга безплатно.
СФОС отбелязва, че частните охранителни фирми финансират косвено /чрез плащане на данъци/ конкурентната организация на пазара - МВР. Редом с това частните охранителни фирми са задължени да представят на контролиращия и лицензиращ орган договорите си за охрана, т.е. на конкурент на пазара. Ограничение на конкуренцията според съюза представлява и сключването на договори за охрана със сигнално- охранителна техника между МВР и отделни частни фирми. По този начин фирмата извършва само търговско посредничество, не и охрана. На алармените сигнали реагира полицията, от което охранителната фирма спестява разходи за поддръжка на автопатрулни екипи. Това е ограничение на конкуренцията, тъй като фирмите, сключили договори с МВР не са равнопоставени с конкурентите си, които осъществяват централизирана охрана на обекти със собствени автопатрулни екипи.
В заключение СФОС посочва, че министерството не би трябвало да е конкурент на пазара на охранителните услуги на общо основание, тъй като такава практика не е пазарна и не отговаря на европейските изисквания.







СТАНОВИЩЕ НА
КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА РАБОТОДАТЕЛИТЕ И ИНДУСТРИАЛЦИТЕ В
БЪЛГАРИЯ

В становището си КРИБ посочва, че правомощията на МВР по чл. 76 и 77 от ЗМВР не следва да бъдат причислявани към задачите и дейностите, регламентирани в чл. 7 от ЗМВР, сред които е охраната на стратегически и особено важни обекти. Конфедерацията счита, че на основание на чл. 76-77 от закона министерството извършва стопанска по своя характер дейност и се явява конкурент на частните охранителни дружества. При осъществяването на тази дейност МВР използва материални и финансови ресурси за сметка на държавния бюджет.
Според КРИБ такава практика води до противоречие с чл. 19, ал. 2 от Конституцията на Република България, който изисква законът да създава и гарантира еднакви правни условия за стопанска дейност по отношение на всички граждани и юридически лица. Конфедерацията подчертава, че противоречието не би съществувало, ако структурите на министерството предоставяха безвъзмездно своите услуги по чл. 76- 77 от ЗМВР. Твърди се също така, че разпоредбите на чл. 76-77 от закона противоречат на европейската практика и пазарните принципи, според които лицензиращ и контролиращ орган не може да бъде участник на пазара на общо основание, тъй като се явява конкурент на лицата, които лицензира и контролира.
Посочва се, че проблемите, свързани с конкуренцията между частните охранителни компании и МВР, са дискутирани неколкократно, включително на национални срещи на представители на охранителния бизнес. КРИБ е запозната с позициите на Конфедерацията на частните услуги за сигурност CoESS и на Европейската асоциация на доставчици на услуги с технически средства Euralarm, представляващи частния охранителен сектор на европейско ниво. Двете организации се противопоставят на практиката държавни структури да се конкурират със стопански субекти, участници на даден пазар, като едновременно с това упражняват контрол върху тези субекти.
КРИБ информира, че негови членове са две асоциации, извършващи дейност в сферата на частните услуги за сигурност, както и няколко отделни компании, осъществяващи охранителна дейност. Според Конфедерацията, влиянието на разпоредбите на чл. 76 и 77 от ЗМВР върху дейността на нейните членове е следното:
• Охранителната дейност на МВР по чл. 76-77 от ЗМВР се финансира косвено от частния охранителен бизнес, който плаща данъци на държавата;
• Значително е влиянието на разглежданите разпоредби по отношение на услугите за охрана с алармени системи и реакция на сигнали в охранявани частни обекти на физически и юридически лица (офиси, домове, търговски обекти и др.);
• Структури на министерството участват на общо основание в процедури за обществени поръчки за охрана (най-често за охрана със сигнално-охранителна техника и видеонаблюдение);
• Като контролиращ орган по ЗЧОД, МВР има достъп до информация относно дейността на негови конкуренти, включително информация, която е търговска тайна;
• Съществува практика министерството да сключва договори с частни

охранителни компании, например за реакция на алармени сигнали. Частните компании спестяват ресурси (материални, човешки и финансови) и осъществяват вид посредническа дейност между клиентите и МВР. Според Конфедерацията тази практика води до неравнопоставеност на пазара и нелоялна конкуренция.
В заключение КРИБ предлага, при изясняване на фактическата обстановка във връзка с образуваното производство, КЗК да вземе предвид и проекта на Закон за изменение и допълнение на ЗМВР, приет на първо четене от Народното събрание към момента на становището на Конфедерацията1, и в частност новосъздадения чл. 77, ал. 1 от законопроекта. Съгласно горепосочената разпоредба „за опазване на обществения ред, охраната на обекти, безопасността на движението и осъществяване на контролната и административнонаказателната дейност на органите на местно самоуправление към общините в Република България могат да се изграждат звена „Общинска полиция” извън утвърдената щатна численост на МВР, по реда на чл. 76, ал. 1”. Предвижда се контролът и методическото ръководство върху дейността на звената „Общинска полиция” да бъдат осъществявани от съответните областни дирекции и районни управления на МВР. Конфедерацията счита, че горецитираната разпоредба увеличава риска от нелоялна конкуренция по отношение на частния охранителен бизнес от страна на публични структури, тъй като не посочва какви обекти ще бъдат охранявани от общинската полиция. Според КРИБ би следвало правомощията на звената „Общинска полиция” да се отнасят единствено до охраната на общински обекти.

Въз основа на извършения анализ, вземайки предвид получените становища и на основание чл. 60, ал. 1, т. 20 във връзка с чл. 28, т. 2 от ЗЗК, Комисията за защита на конкуренцията прие следното




СТАНОВИЩЕ
относно
съответствието с правилата на конкуренцията на чл. 76, ал. 1 - 3 и чл. 77 от
Закона за Министерство на вътрешните работи



Нормативна уредба

Според чл. 6 от ЗМВР сред основните задачи на министерството са: противодействие на престъпността и опазване на обществения ред; защита на правата и свободите на гражданите и опазване на техните живот, здраве и имущество; осъществяване на контролна дейност и др. За изпълнение на тези задачи МВР осъществява следните дейности: противодействие на престъпността чрез разкриване и разследване на престъпления по предвидения със закон ред; превантивна дейност; опазване на обществения ред; охрана на стратегически и особено важни обекти; лицензиране и контрол над дейности, предвидени със закон и др.
Чл. 76 от ЗМВР предоставя правото на министерството да сключва договори със заинтересовани лица за охрана от полицейските органи на обекти със сигнално- охранителна техника и охрана на спортни състезания или други масови прояви, както и на други мероприятия или дейности с краткосрочен характер.

1 Законът за изменение и допълнение на ЗМВР (ДВ, бр. 93 от 2009 г.) е в сила от 24.11.2009 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 77 /обн. – ДВ. 17 от 2006 г., в сила от 1.05.2006 г./ от закона областните дирекции „Полиция” могат да сключват договори с лицата, осъществяващи дейност по ЗЧОД за извършване на охранително обследване на обекти и обучение на служители от звената за самоохрана. В хода на производството бе извършено изменение на разпоредбата на чл. 77 от ЗМВР, като бе добавена нова ал. 1. В нормата се предвижда, че за опазване на обществения ред, охраната на обекти, безопасността на движението и осъществяване на контролната и административнонаказателната дейност на органите на местното самоуправление към общините в Република България могат да се създават звена „Общинска полиция” извън утвърдената щатна численост на МВР по реда на чл. 76, ал. 1 от закона.

Частната охранителна дейност е регламентирана от ЗЧОД. Според чл. 2, ал. 2 от закона тя „се извършва от търговци, регистрирани по реда на Търговския закон, въз основа на писмен договор или от звена за самоохрана в структурите на еднолични търговци и юридически лица”. Чл. 5, ал. 1 от ЗЧОД урежда видовете дейности, които могат да се извършват по реда на закона, а именно: лична охрана на физически лица; охрана на имуществото на физически или юридически лица; охрана на мероприятия; охрана на ценни пратки и товари; самоохрана. Съгласно чл. 5, ал. 2, посочените дейности могат да се осъществяват и чрез технически системи за сигурност и помощни средства.
Съгласно чл. 14 от ЗЧОД лицензи за извършване на частна охранителна дейност се издават от директора на Главна дирекция „Охранителна полиция” или от упълномощени от него лица, а съгласно чл. 41, ал. 1 на същия закон контролът върху дейностите по този закон се извършва от държавни служители от МВР – от Главна дирекция „Охранителна полиция” и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, определени със заповед.

По чл. 76 от ЗМВР

С оглед изясняване нормативната уредба и практиката на страните членки на Европейския съюз в тази област КЗК изпрати запитване до съответните национални органи по конкуренция. Отговори бяха получени от ведомствата по конкуренция на следните 14 страни: Чехия, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Ирландия, Италия, Литва, Люксембург, Холандия, Словения, Испания, Швеция.
От отговорите става ясно, че в нито една от гореспоменатите държави законодателството не предвижда полицията да извършва охранителни услуги на договорна основа, подобни на тези, които се предлагат от частните охранителни фирми.
В някои от отговорите се отбелязва, че полицията участва в охраната на по- големи спортни или културни събития, които се провеждат на обществени места, като действа съвместно с частните охранителни фирми. Във Франция полицията се включва в охраната на събития, събиращи над 1 500 души, като частните охранители действат под контрола на полицейските служители. В Люксембург частните охранителни фирми си сътрудничат с полицията с цел гарантиране на сигурността и обществения ред при провеждането на подобни събития, тъй като частните охранители нямат правомощия да се намесват на обществени места. В Швеция полицията има право да начислява такси при охраната на спортни и други събития, но в тези случаи задачите на полицейските служители се различават от тези на частните охранители, наети за същото събитие. Съгласно шведското законодателство полицейските служители всъщност надзирават работата на определени частни охранители.

Лицензирането на частните охранителни фирми и контролът върху дейността им се извършват от държавни органи, като в повечето държави това е министерството на вътрешните работи на съответната държава или структури към него.
През 2006 г. в Литва, въпреки че не е предвидено в закон, със заповед на Генералния комисар на литовската полиция е позволено полицията да предоставя услуги по охрана на собственост на физически и юридически лица. Органът по конкуренция на Литва решава, че по този начин полицията се конкурира с частните охранителни фирми, като при това не се конкурират при равни условия. Това се дължи на факта, че за разлика от частните охранители, полицията има повече правомощия като използване на специални полицейски автомобили, влизане в жилищни и нежилищни сгради или територии, притежавани от физически или юридически лица, по всяко време на денонощието. Освен това полицията е отговорна за лицензирането и контрола върху частните охранителни фирми. В резултат на решението на литовския орган по конкуренция заповедта, позволяваща на полицията да предоставя охранителни услуги, е изменена.

Нуждата от нормативно уреждане на частните охранителни услуги е безспорна. Регулирането спомага за разграничаване на добросъвестните частни охранителни фирми от тези с лоша репутация и за премахване на последните. Освен това то допринася за професионализма в сектора на частната охранителна дейност и за повишаване на доверието на обществото в частните охранителни фирми. Характерът на тази дейност поражда необходимост регулирането й да се осъществява от държавен орган. В Р България, както в повечето страни членки на ЕС, този орган е министерството на вътрешните работи, поради присъщите функции по осигуряване на сигурност и опазване на обществения ред.
Отново, поради специфичните функции на министерството за противодействие на престъпността и опазване на обществения ред и защита на правата и свободите на гражданите и опазване на техните живот, здраве и имущество /чл. 6, ал. 2-3 от ЗМВР/, в Р България с разпоредбата на чл. 76 от закона на министерството е предоставено правото да сключва договори със заинтересовани лица за охрана от полицейските органи на обекти със сигнално-охранителна техника и охрана на спортни състезания или други масови прояви, както и на други мероприятия или дейности с краткосрочен характер. Охрана на обекти със сигнално-охранителна техника от полицейските органи е вид защита от противоправно посегателство на имуществото на физически и юридически лица, т.е. защита на правото им на собственост. Редом с това защита на личната неприкосновеност на охраняваните лица и техния персонал се постига чрез използване на т.нар. „паник бутон”. При провеждането на масови мероприятия /митинг или футболен мач например/ е възможно внезапно възникване на безредици. Те могат да имат за резултат престъпления против личността, против правата на гражданите, престъпления против собствеността и т.н. Присъствието на голям брой хора на едно място прави овладяването на тълпата трудно. В такива случаи присъствието на полицейски органи с необходимия опит и средства може да спомогне за справяне с възникналите безредици. Следва да се отбележи, че охраната от страна на органите на МВР има сериозен превантивен характер. Следователно при извършване на тази дейност министерството изпълнява някои от основните задачи, възложени му с чл. 6 от ЗМВР, а именно - противодействие на престъпността и опазване на обществения ред и защита на правата и свободите на гражданите и опазване на техните живот, здраве и имущество.
Извършването на охранителна дейност засяга важни обществени отношения, което изисква регламентирането й със закон. Законът за нормативните актове посочва

кръга от субекти, които могат да издават този вид актове – компетентни държавни органи, определени от Конституцията на Република България или закон. С оглед създаване на адекватна на обществените нужди и устойчива регулаторна рамка по отношение на охранителната дейност е изцяло от компетентността на законодателя да определи, както лицензиращите и контролни органи, така и лицата, които имат правото да извършват охранителна дейност.



По чл. 77 от ЗМВР

Съгласно чл. 77 от ЗМВР /обн. ДВ. 17 от 2006 г., в сила от 1.05.2006 г./ областните дирекции „Полиция” могат да сключват договори с лицата, осъществяващи дейност по ЗЧОД за извършване на охранително обследване на обекти и обучение на служители от звената за самоохрана.
Дейността по охранително обследване на обекти е регламентирана в чл. 41, ал. 1, т. 5 от ЗЧОД. Тя се осъществява от областните дирекции на МВР в рамките на представените им със закона контролни правомощия, а именно контрол върху дейностите, представляващи частна охранителна дейност. От тук може да бъде направен изводът, че извършването на охранително обследване от Министерството не е дейност, която би могла да доведе до предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията на пазара.
Извършването на охрана на физически лица, имуществото на физически и юридически лица, мероприятия, ценни пратки и товари и самоохрана са дейности, които изискват познания в различни области – правна регламентация на охранителната дейност; наказателно право; права и задължения на охранителя; отношения с гражданите; лична защита; долекарска помощ; боравене с огнестрелно оръжие; действия в екстремални ситуации и т.н. С оглед на това чл. 28 от ЗЧОД създава задължение за лицата, извършващи частна охранителна дейност да организират обучението на служителите си. Служителите могат да изпълняват дейност по охрана или самоохрана само след успешно завършен курс за първоначално обучение. Според чл. 28 , ал. 3 от закона обучението се провежда въз основа на учебна програма, изготвена от Академията на МВР и утвърдена от директора на Главна дирекция
„Охранителна полиция”. В нормативната уредба не съществува забрана първоначалният курс на обучение да се проведе от самите охранителни фирми или други лица, различни от МВР /например учебни центрове за професионална подготовка, лицензирани по съответния ред/.
Основният предмет на дейността на търговците, които изграждат звена за самоохрана не е охранителната дейност /освен ако те не са предприятия, извършващи частна охранителна дейност/. Поради това е малко вероятно търговците да разполагат с квалифициран персонал, който да проведе първоначалния курс на обучение на охранителите. Същевременно, служителите в областните дирекции „Полиция” са преминали курс на обучение и притежават необходимите знания и опит. С оглед на това възможността за сключване на договори с областните дирекции „Полиция” би било полезно за търговците.
В чл. 9 от Закона за професионалното образование и обучение са посочени лицата, които могат да осъществяват обучение за придобиване на професионална квалификация и те са:
1. професионални училища, професионални гимназии, професионални колежи, училища по изкуствата и центрове за професионално обучение;

2. прогимназиални, основни, средни общообразователни, специални и спортни училища, гимназии и профилирани гимназии в отделни паралелки в тях - въз основа на заповед на министъра на образованието, младежта и науката, ако отговарят на условията, определени с държавните образователни изисквания.
3. министерства, общини, висши училища, организации на работодатели, организации на работници и служители и отделни работодатели.
Съгласно разпоредбите на закона частните охранителни фирми могат да извършват обучение за придобиване на професионална квалификация по реда на чл. 9, ал. 2 в качеството си на работодател. Те не могат да осъществяват обучение на охранители, извън кръга на техните служители.
С оглед на изложеното КЗК счита, че МВР и лицата, извършващи дейност по реда на ЗЧОД не са конкуренти по отношение на обучението на лицата от звената за самоохрана.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

.....................................
Петко Николов

ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ:

........................................... ............................................
Александър Александров Реджеб Мустафа

ЧЛЕНОВЕ:

.....................................
Весела Антонова

.....................................
Ненко Темелков