Не на връщането на цигарения дим в заведенията

Абсурдни са исканията за отмяна на закона, както е абсурден и протестът на хората, които пушат. Абсурдно е да говорят за нарушените си права да избират, когато тези, които са ИЗБРАЛИ да не пушат, не могат СВОБОДНО да упражнят своя ИЗБОР. Имам човешкото право да избера как да живея и какво да вкарвам в дробовете си и не разбирам защо, докато чакам автобуса, работя или чакам за едно кафе, трябва да се подчиня на нечий друг избор и да вкарвам допълнително боклуци под формата на цигарен дим. Не ме кефи да смърдя на пепелник и да нямам енергия и за това се чувствам щастлива със съзнателно направения избор да НЕ ПУША. Правила съм го твърде дълго и съчувствам на всички, които още го правят, защото знам, че е трудно. Позната ми е и мисълта: "Мога да спра, когато поискам, но не искам, харесва ми да пуша..." Да бъдеш роб на нещо с размера на средния ти пръст е тъжно.