По повод почитане паметта на жертвите на Холокоста

Най-напред да поясня - не съм човекомразец, нито антисемит. Имам приятели евреи. Но претенциите на този етнос по отношение на Холокоста от доста време ми идват в повече. Нека помислим за това: евреите ли са единственият народ, избиван в хитлеристките лагери? И има ли друг народ, който така добре да е осребрил (и продължава да го прави и да има претенции) своите жертви?
Колкото до т.нар. български Хелзински комитет, имам специално отношение към родителките на всичките му членове. Какви извинения са тръгнали да търсят, какви пет лева? Преди буквално да плачете на чужди гробища, другари новоизпечени и самоизмислени правозащитници, първо (да ви видя!) се преборете за извинението на "Партията столетницата" за хилядите избити в нашите родни комунистически концлагери (и не само!) след 9 септември 1944 г. Ще се преборите, ама друг път! Колкото ще чуем от покойния евреин Маркс: "Пролетарии от всички страни, извинявайте!" От което пък, смятам, че вече ви става ясно къде точно трябва да си поставите припяващата (положително не безкористно)към всееврейския хленч петиция. А на хленчещите ще кажа това: Айде така по-смирено и по-полечка, ако обичате, наши братя евреи и, божем, къде настоящи, къде бивши съотечественици, дето бързо бързо се наемигрирахте в по-топли и доходоносни чужбини. Защо сега, аджеба, не сме били спасили и онези от Беломориято и Македония? Айде нека не сме пък чак такива максималисти. Ами колкото сме могли, толкова сме спасили,драги ми всепризнати почитатели на Мамона и на изгодата. Бъдете БЛАГОДАРНИ и на това! Ами ХИЧ?