ДОЛУ РУСКИТЕ РЪЦЕ ОТ УКРАЙНА!

УТРЕ Е 100-ЯТ ДЕН.

Утре е 100-ят ден от инициирането на настоящата петиция. Днес е 99-ят.

За цялото това време 1094 души намериха за възможно да положат подписите си в подкрепа на нейното съдържание. Други – много повече от 1094 – реагираха само емотиконно (с вдигнат палец). Трети ми изпратиха лични отговори, във връзка с които обменихме сериозен брой послания. В края на краищата много от тях останаха само при своите признания, похвали и благодарности за идеята. Четвърти просто ме наругаха по един или друг свойствен им начин, което бе и повод за преустановяване на всякакъв контакт. Пети споделиха обяснения за своя принципен пацифизъм, подминавайки мълчаливо натрапващата се мисъл, по силата на която всяко подобно умонастроение работи в помощ на агресора, бандита, разбойника, крадеца, злодея.

На този фон сега искам да благодаря на всичките споменати 1094-ма. И не просто «искам да благодаря». БЛАГОДАРЯ ИМ НАЙ-СЪРДЕЧНО! За тяхната отзивчивост, състрадателност, човечност, за готовността им да напуснат личния си уют и да се изложат на евентуални нападки.

Преди време, един мой (вече бивш познайник) се бе провикнал електронно:

«Погледни, твоята петиция не издържа изпитанието на времето – само два месеца по-късно.»

Разпращайки публично хвалебствията си по адрес на Путин и Тръмп, този човек, видимо, не отчиташе (и вероятно продължава да не отчита) абсурдността на своя морал. За съжаление, както се вижда, и по света, и в България има много негови двойници.

За радост обаче, има и хора като вас, подкрепилите настоящата петиция. За още по-голяма радост, междувременно бяха инициирани далеч не една и две други подобни инициативи, които събраха сериозна подкрепа – подкрепа, която, надявам се, ще расте. Защото в противен случай светът, в който живеем, би се оказал сериозно увреден. МНОГО СЕРИОЗНО УВРЕДЕН!

ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ...?

Знаете ли, че в света на петициите се срещат инициативи, озаглавени по следния начин (тук – с нанесени граматически корекции):

• «Петиция за мир и против лицемерието на Г. Господинов, З. Карабашлиев и група съвет.., извинение - соросоидни "учени"». • «Незабавно спиране на подкрепата и помощите за Украйна».

• «Официална покана от името на българския народ към посланика на Русия в България Е. В. Митрофанова да присъства като официален гост на честванията на 3 март 2026 г. които ще се проведат на връх Шипка».

• «Излизане на България от НАТО и спиране на помощта за Украйна!»

Разбира се, повече от наивно е (но пък е ударно-пропагандно!) да се твърде, че някой е поканен някъде «от името на българския народ». Не по-малко наивно е (и всъщност – глупаво!) да се говори за някакво «лицемерие» на Георги Господинов и Захари Карабашлиев. Но много по-опасен е фактът, че подобни инициативи събират стотици и хиляди привърженици. А като връх на всичко стои безнравствения зов за «спиране» на подкрепата и помощите за Украйна. Всъщност, това е едно скръбно самоопределяне на тази категория сънародници.

Сънародници ли!?

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПОДКРЕПАТА ПО ДНИ ОТ СЕДМИЦАТА (%)

ЛАКМУС ЗА ДЕМАСКИРАНЕ НА ЗЛОТО

В днешното болно време далеч не един и двама изпитват затруднения, когато правят опити да се ориентират в случващото се. Едни и същи действия биват обозначавани с най-противоположни имена, смисълът на думите става толкова еластичен, че те престават да изпълняват своето предназначение – да информират. Търгашеството се превръща в миротворство. Жертвата се провъзгласява за виновник. В добавка, за всяка подобна акция се появява необходимата публика, фенове, почтително ставащи на крака клакьори-конгресмени, бизнесмени, журналисти, политолози, интелектуалци и всякакви други активисти.

Самовлюбеният американски президент, който отдавна е показал на света, че моралът му се определя единствено от аритметичния знак (+ / –) във финасковите сметки, обяви, че спира всяка помощ за Украйна, включително и онези пратки, които вече са достигнали до нейните граници.

Тук се появява важен въпрос. Сред прекратяването на въпросните помощи за Украйна, попада и предоставянето на разузнавателна информация, с която Съединените щати и бездруго се сдобиват. Пита се: защо и тя трябва да бъде спирана? Някакъв сериозен финансов разход за САЩ ли се изисква, за да бъде тя предоставяна на Украйна?

Ясно е, че отговорът е: «НЕ». В такъв случай коя може да е причината за това решение? И тук не е необходимо да се търси много. Маниакалното щение у хазяина на Белия дом – всеки да засвидетелства раболепието си пред него, несъмнено предизвиква болезнен спазъм (може би, на клетъчно ниво), ако това не бъде сторено. И... следва наказание. Наказанието на един примитив, който няма сетива за своята изостаналост. Такъв примитив вероятно никога не би се вслушал в известното предупреждение:

«Всяка власт развращава, абсолютната – абсолютно.»

А дори да е чувал тази сентенция, той ще се стреми към абсолютната власт, защото за него развращаването (лат. «corruptio») далеч не е порок.

Преди време мой близък сподели, че въпросната мисъл принадлежала на лорд Джон Актън (John Emerich Edward Dalberg-Acton), британски историк и политически мислител от ХІХ век. В оригинал тя се съдържала в писмо на лорда от 1887 г. до епископ Мандел Крайтън и гласяла следното:

«Power tends to corrupt, and absolute power corrupts absolutely. Great men are almost always bad men.»

(«Властта показва тенденция към покваряване, а абсолютната власт покварява абсолютно. Великите хора почти винаги са лоши хора.»)

Още през 1870 г. лорд Актън е предприел най-енергичен опит да се противопостави (в крайна сметка – неуспешно) срещу планираното от Ватикана узаконяване на доктрината за «папската непогрешимост», относима към случаите, когато Светият отец се произнася по богословски въпроси («ex cathedra»). Това обстоятелство е достатъчно показателно.

МЕЖДУ ЕМПАТИЯТА И ЕГОИЗМА, МЕЖДУ МИЛОСЪРДИЕТО И МАНИЯТА ЗА ВЕЛИЧИЕ, МЕЖДУ БЛАГОРОДСТВОТО И ПРОСТАЩИНАТА

В годините назад съм имал далеч не единични поводи да припомням една епиграма на античния римски поет Марциал. Съчинена някъде през първия век от новото летоброене, нейните редове удрят звучна плесница и на днешния свят. Ето как:

«Това, което можеха да видят

Родопите – според преданието –

от целия спектакъл на Орфей,

арената пред теб го слага, Цезар.

Пълзят скалите, бяга младата гора,

лесът на хесперидите –

и най-различни зверове се смесват,

и птици всякакви летят над чародейния поет.

Но той загина, бедният, разкъсан

от мечка някаква, безчувствено животно.

По тази точка само легендата си противоречи.»

ПО ТАЗИ ТОЧКА САМО ЛЕГЕНДАТА ЛЪЖЕ – казано по-директно.

А иначе хилядолетия наред тя е разстилала красиви внушения: засвирел ли Орфей, дивите животни го наобикаляли, омаяни от красотата на мелодиите му, вълците лежели до зайците, чакалите – до сърните... И просто слушали, слушали.

Ще станем ли днес-утре свидетели на триумфиращата простащина, която за кой ли пореден път ще се опита да се наложи – властно, безпардонно, по гангстерски? И ако това се случи, ще приемем ли нейната победа? Ще позволим ли мъчителната еволюция на човечеството – към добрина и красота, към великодушие и мъдрост, да повехне, да бъде изтрита от спомените ни?

«That is the question!»

СЛЕД ХИЛЯДНИЯ ПОДПИС

Днес, 2 март 2025 г., под горната петиция бе положен хилядният подпис.

Голямо ли е числото 1 000 в случаи като настоящия? Или – обратно – твърде скромно?

На този свят едва ли не всичко се оценява въз основа на някакво сравнение.

«Морално» е  онова, което поставяме до нещо, обозначавано като «неморално». («Морално» е било войските на Варшавския договор да нахлуят през 1956 г. в Унгария и през 1968 г. в Чехословакия, но е «неморално» Украйна да се отбранява срещу агресията на днешна Русия.) Актовете на «миролюбие» могат да се се откроят най-вече на фона на «войнолюбиви» прояви. (Пример на «миролюбие» е бил опитът за разполагане на съветски ракети в Куба през 1962 г., но е несъмнен пример на «войнолюбие» оказването на военна помощ на украинския народ.) «Голямо» е всяко число, явяващо се поне 2-3 пъти по-голямо от 1 000, което, на свой ред и на такъв фон, изпъква като «малко». (Например, Петицията за набиране на 1 милион гласа с искане за оставката на Министерски съвет с Министър-председател Бойко Методиев Борисов, стартирана на 26 май 2020 г., е събрала досега 95 215 гласа, като някои прояви на подкрепа се регистрират буквално и в наши дни. Пред въпросното число една бройка от 1 000 гласа изглежда като «незабележимо малка».)

По повод на последното, вчера един върл «тръмпанар» ми изпрати следното злорадо послание:

«Погледни, само два месеца по-късно твоята петиция не издържа изпитанието на времето.»

В противовес, неговото «тръмпанарство», което всъщност е «тръмпутинство» (този човек отдавна афишира симпатиите си и към Путин), все още издържа «изпитанието на времето». Ще видим докога.

И така, голямо или малко е числото 1 000? Впрочем, междувременно то стана 1 001.

ОТКРИТО ПИСМО ДО ДЕЯН КЮРАНОВ № 5

Драги Деяне,

Продължавайки последните си изречения от предходното ми писмо до теб и връщайки се към призива на Мария Касимова-Моасе за повече мислене («Важно е да се замислите. Само това – мислете! Това поне още е свободно. Скоро ще е само на ум.»), отново и отново – и все пак неволно – си помислям за Кант.

Когато той пише една от последните страници в своята «Критика на практическия разум» (1788), когато споделя «възхищението и страхопочитанието» си от «звездното небе» (над него) и «моралния закон» (в него), той – може да се помисли така – сякаш огласява следното позволение: всеки да има СВОЙ МОРАЛЕН ЗАКОН. Към този извод води именно изразът «моралният закон в мен», в мен – Кант. (Тук аз бих могъл да кажа: «Моралният закон в мен, Илия Кожухаров.» Ти би могъл да кажеш същото.)

От друга страна, самото поставяне на «звездното небе» и «моралният закон» в еднакво граматическо положение сякаш има за цел да внуши, че тези две съставки имат еднаква природа, че и двете са ОБЩИ. Звездното небе е едно и също за милиардите човешки създания по света, ерго по идентичен начин трябва да бъде мислен и моралният закон – като нещо ВСЕОБЩО.

Много страници по-напред Кант е дефинирал своя известен «Категоричен императив» със следните думи:

«Постъпвай така, че максимата на твоята воля да може винаги да важи същевременно като принцип на едно всеобщо законодателство.»

След това веднага се впуска в декларирането на определени уговорки.

Всъщност, тук трябва да припомня една тривиална максима, която може да бъде огласена в най-различни варианти. Например:

«Защитната роля на една ограда се измерва с най-лесно разрушимата нейна част.»

«Здравината на една верига се измерва с нейната най-слаба брънка.»

«Сигурността по опазването на една тайна се измерва със словохотливостта на най-бъбривия измежду онези, които я знаят.»

В този ред на мисли най-слабото звено при демокрацията може да бъде открито в лоното на самия демос. Нима интелектуално инфантилните люде не биха провалили един или друг идеал на демокрацията? Нима лековерните не биха сторили същото? Нима всевъзможните измамници, блюдолизци, въжеиграчи биха се засрамили от своето шарлатанство или безтръбначие, за да възсияе на социалния небосклон непомръкващият лик на някаква масова разумност и благородство? Или в своята съвкупност тези кохорти заемат незначително малък дял?

Злодейството сред хората е битувало в продължение на хиляди години. То отдавна се е превърнало в еталонен тип поведение, в повседневна нормалност, в част от рефлексите на клетъчно ниво. И ако има някаква ЗАДАЧА НА ЗАДАЧИТЕ за интелектуалния елит на човечеството, тя би могла да се дефинира така (отново и отново с позоваване на мисленето, но и с известна алюзия към «Категоричния императив» на Кант):

МИСЛЕТЕ ТАКА, ЧЕ РЕЗУЛТАТЪТ ОТ ВАШЕТО МИСЛЕНЕ ДА МОЖЕ ВИНАГИ ДА СЛУЖИ КАТО ДЕМАРКАЦИЯ НА ЕДНА ВСЕОБЩА ПРЕДСТАВА ЗА ЗЛОТО!

1 март, 2025 г.

Илия Кожухаров

СЕТ МОУЛТЪН ПРЕД СИ ЕН ЕН

В превод на Владимир Левчев може да бъде прочетен коментарът по повод срещата Тръмп-Зеленски в Белия дом, огласен от американския конгресмен Сет Моултън пред СиЕнЕн:

«Президентът на САЩ е страхливец и марионетка на Владимир Путин. Вицепрезидентът Ванс е страхливец и марионетка нз Доналд Тръмп. И това, на което току-що станахме свидетели, беше среща в Овалния кабинет между две страхливи марионетки и един герой. И незвисимо дали сме гласували за тези марионетки или не, като американци, е просто срамно, че единственият герой в Овалния кабинет, всъщност единственото благопристойно човешко същество, е украинецът. Тази администрация ще остане като срам в американската история.»

НЕЩО ЗА "ПРЕКЛОНЕНАТА ГЛАВИЦА" И "СИЛНИТЕ КАРТИ"

ФОТОГАЛЕРИЯ "ТРИ ГОДИНИ ВОЙНА" (11) - Белият дом, САЩ

Споделете тази петиция

Помогнете тази петиция да получи повече подписи

Как да популяризираме една петиция?

• Споделете петицията на стената си във Facebook и в групи, свързани с темата на петицията Ви.
• Свържете се с приятелите си
  1. Напишете съобщение, в което обяснявате защо сте подписали тази петиция, защото хората са по-склонни да я подпишат, ако разберат колко важна е темата.
  2. Копирайте и поставете уеб адреса на петицията във вашето съобщение.
  3. Изпратете съобщението чрез имейл, SMS, Facebook, WhatsApp, Twitter, Skype, Instagram и LinkedIn.