ДОЛУ РУСКИТЕ РЪЦЕ ОТ УКРАЙНА!

СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО В ОБЛАСТТА НА СИГУРНОСТТА МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И УКРАЙНА – ПОВОД ЗА СМУТ СРЕД ПАРЛАМЕНТАРИСТИТЕ НИ ИЛИ ПОРЕДНО ПРЕБРОЯВАНЕ НА ПОКВАРЕНИТЕ СРЕД ТЯХ?

Проф. Тодор ТАГАРЕВ, екс-министър на отбраната на Република България:

«Народното събрание и няколко кабинета последователно са вземали подобни решения за оказване помощ на Украйна, и изобщо – за развитие на сътрудничеството ни с Украйна, започвайки с Декларацията на Народното събрание, когато Президентът Зеленски посети София миналото лято, минавайки през присъединяването на България към Декларацията на Г-7 (тя бе обявена по време на срещата на върха на НАТО във Вилнюс, а и нашият кабинет взе решение впоследствие България да се присъедини към тази Декларация) и сегашното Споразумение, което е много сходно с онази Декларация. Имаме ратификация на Договора за сътрудничество и оказване на военна помощ на Украйна. Има много вече взети решения. Преди няколко месеца Министерският съвет взе решение, с което стартира преговорите по това Споразумение, а преди три седмици той, Министерският съвет, одобри Споразумението. Дори служебното правителство на Гълъб Донев има приети подобни документи. И сега се получава така, че Министерският съвет е одобрил Споразумението, опълномощил е, предполагам, г-н Главчев да го подпише и тъй като това Споразумение е международно може да има тълкуване, че то подлежи на последваща ратификация в Народното събрание, макар че, лично аз, не виждам необходимост от ратификация, тъй като то има почти изключително политически характер. То потвърждава интересите на двете страни в областта на сътрудничеството – ангажименти, които България вече е поемала, а новите неща в него са много малко. Бих казал дори, че единственото изцяло ново нещо е, че България ще подкрепи търсенето на мирни решения на тази война, според позицията на Украйна. Тоест, ние няма да се опитваме самостоятелно или с някой друг, в друг формат, да наложим на Украйна условия за прекратяване на военните действия. (...)

Може би има по-експертно казани неща, които – в това съм сигурен – са казвани и преди в документи, приемани или от Министерския съвет, или от Народното събрание относно това, че Русия, като страна-агресор, като страна, извършила многобройни военни престъпления, трябва да понесе своята отговорност според международното право (тук ние подкрепяме създаването на Трибунал за военните престъпления, който ще търси отговорност на Русия за тези престъпления). И другото е, че Русия трябва да си плати за щетите, които е нанесла като агресор. Това са новите неща. От военна гледна точка няма нищо ново.

Това, което чухме [в Народното събрание] бяха пълни импровизации – че сме щели да извадим въоръжението от българската армия и да го изпратим [на Украйна]. Напротив, текстът на Споразумението повтаря тезата, че тогава, когато украинската страна поиска помощ, и според нашите възможности, и според процедурите, които са решени в Народното събрание, и в пълно съответствие с решенията на Народното събрание, България ще окаже такава помощ. Няма нищо друго ново.

И още нещо, което не съм виждал досега в предходни документи. Украйна поема ангажимент да осигури преподаване на български език в програми на държавните училища. Този ангажимент поема Украйна. А към г-н Костадинов бих отправил въпроса: защо те не настояват същото да се случи и в окупираните от Русия територии – след като са толкова загрижени за нашите интереси, за българите в чужбина, за съхраняване на българския характер? Защо няма нищо подобно в окупираните територии? Напротив, Русия абсолютно категорично забрани, спря всякакво преподаване на чужди езици. А за тези ангажименти, другите [ангажименти], пак казвам: там няма нищо конкретно. За тези решения, бъдещите, до този момент има всички необходими документи. Споразумението не казва, например: ние ще обучим 500 украински военнослужещи. Вътре няма такъв ангажимент. Съдържа се условието, че ние ще се включим в подготовката на украински военнослужещи – нещо, което правим, така или иначе. Няма ангажимент от рода на: ние ще дадем еди-колко-си бронирани машини.

Това служебно правителство е четвърто или пето правителство по ред, което поема такива ангажименти. И те са изцяло, сто процента в духа на всички решения на предни правителства, решения и декларации, приети от Народното събрание. Сто процента са като дух. Тук няма нищо ново и аз не виждам никакакъв проблем. Впрочем, налице е хипотезата, че Споразумението може да бъде отменено и по-рано, ако Украйна стане член на НАТО. В самото Споразумение се казва, че, когато Украйна стане член на НАТО, ще се разгледа необходимостта от него.

(...) След като Министерският съвет е счел, че Споразумението отговаря напълно на всички решения на Народното събрание, вземани до момента, одобрил е това Споразумение, то моето мнение е, че то може да бъде подписано от Министър-председателя и впоследствие да бъде подложено на ратификация. Впрочем, това е спорен юридически въпрос, защото не е международен договор с конкретни задължения. Примерно, за „Страйкър“-ите имахме договор, приет от Народното събрание, в който се казваше, че за толкова машини ние ще платим толкова долара, нещо много конкретно. И понеже настоящото Споразумение няма конкретен характер, конкретни елементи, няма конкретни ангажименти с хора, според мен, няма да има нужда дори от ратификация, но дори да има [подобна необходимост] тази ратификация би била последваща, след като то бъде подписано.»

След това интервю на проф. Тодор Тагарев мнозина други коментатори, в това число и други екс-министри на отбраната, повториха изказаните от него твърдения.

ПРОЗРЕНИЯ И ПАРАДОКСИ (2)

ПРОЗРЕНИЯ И ПАРАДОКСИ (1)

ПРОЗРЕНИЯ И ПАРАДОКСИ

Преди време, във връзка с вероломното нахлуване на руски армейски части в Украйна (колкото безсмислено, толкова и цинично обозначено като «специална военна операция»), подготвих извадка от мисли на Фьодор Достоевски (1821–1881). Публикувах ги върху личната си Фейсбук-страница.

Сега, след стартирането на настоящата петиция, изглежда подходящо да ги припомня – още повече, че тук са се включили хора, с които досега не съм имал никакъв контакт.

Поставих на поредицата титула «ПРОЗРЕНИЯ И ПАРАДОКСИ», като подредих мислите в хронологичен ред. Внимателният прочит и вникването във втория план, който се открива при някои от тях, дава възможност да се разберат някои напластявани с годините саморефлексни представи сред населението на Русия, добили толкова широка разпространеност, щото да се мислят масово като някакви непререкаеми истини.

Между излъчващата се мания за национално величие и откровените признания за масово скудоумие (и дори уродливост), могат да бъдат открити твърдения, които носят директна проекция към днешния ден. При това, цитатите са взети от издания на Достоевски, отпечатани в социалистическа България.

КАТО В СТУДЕНТСКИТЕ ГОДИНИ

На 26 май 2020 г. бе стартирана петиция под титула «Петиция за набиране на 1 милион подписа с искане за оставка на Министерския съвет с Министър-председател Бойко Методиев Борисов». Разбираемо, към днешна дата в тази петиция не се отчита никаква динамика – последното правителство на Бойко Борисов е в миналото и с това причината за въпросната подписка вече не съществува.

За времето след 26 май 2020 г. въпросната петиция е набрала 95198 гласа. Това са около 353 пъти повече гласове, отколкото 270-те цифрови вота, заявени под заглавието «ДОЛУ РУСКИТЕ РЪЦЕ ОТ УКРАЙНА!», разбира се, събрани само за 15-ина дни. Дали бихме успели да се приближим до този рекорд?

Впрочем, събирането на подписи за «ДОЛУ РУСКИТЕ РЪЦЕ ОТ УКРАЙНА!» продължава. (Досущ като в студентските години.)

ВЪЗМУЩЕНИЕ ПО АДРЕС НА СТЕФАН ХЕСЕЛ – СПОРЕД СЪВЕТА НА САМИЯ СТЕФАН ХЕСЕЛ

В книгата си «Възмутете се!» (2010) Стефан Хесел формулира една основна теза:

ПРИЧИНА ЗА ВСЯКА СЪПРОТИВА Е ВЪЗМУЩЕНИЕТО.

Тезата е повтаряна многократно – буквално или във вариран вид:

«Когато нещо ви възмущава, както аз бях възмутен от нацизма, тогава ставате борци, силни и отдадени на своята кауза.»

«Пожелавам на всички, на всеки един от вас да намери своята причина за възмущение. Безценна е подобна нагласа.»

«Най-лошата позиция е безразличието, най-лошо е да си казвате: "Нищо не мога да направя, всеки да се оправя сам." По този начин губите едно от основните качества, които правят човека човек. Едно от най-необходимите качества – способността да се възмущавате и да заемате гражданска позиция.» «Необходимо да бъдем бдителни, да се позоваваме на правата, чието нарушаване от когото и да било трябва да предизвиква нашето възмущение. Няма място за компромис с правата.»

«Как да завърша своя призив към възмущение? Като припомня още веднъж, че на 8 март 2004 г., по случай шейсетгодишнината от обявяването на програмата на Националния съвет на съпротивата, ние, ветераните от съпротивителните движения и от бойните сили на Свободна Франция (1940–1945), казахме следното: "Нацизмът бе победен благодарение на саможертвата на нашите братя и сестри от Съпротивата и на обединените срещу фашисткото варварство народи. Но тази заплаха не е напълно изчезнала и гневът ни срещу несправедливостта е все така жив."»

В същото време Стефан Хесел е изказал и много мисли, които – ако не провокират директно възмущение – пораждат някои проблеми. Например, той пише:

«Угнетителите и угнетените трябва чрез преговори да постигнат споразумение за премахване на потисничеството. Тогава ще изчезне и терористичното насилие. Междувременно, нека не позволяваме да се трупа твърде много омраза.»

Ако казаното представлява някаква несъмнена истина, то веднага възниква естественият въпрос: защо през изминалите хилядолетия човечеството не е успяло да направи така, че терористичното насилие да изчезне? Не по-малко естествено е да се допусне, че една част от все същото човечество НЕ ЖЕЛАЕ ДА СЕ СТИГА до каквото и да било изчезване на каквито и да било насилия, беззакония, войни. (При това, нека не се забравя, че изобретателните хора отдавна са открили възможността злодийства да се извършват с «кадифени ръкавици» – вещо, което по-наивните приемат за благодеяния.) А щом разбойниците не желаят мир и разбирателство, то кой и как би могъл да ги застави да ги пожелаят?

Нека сега бъдат прочетени отново глаголните форми, използвани в последно цитираните изречения: «трябва да постигнат», «нека не позволяваме». Добре! ТРЯБВА! НЕКА...! Но коя е тази сила, която ще направи така, щото да се случи онова, което «трябва» да се случи, онова, което «няма да бъде позволено» да се случва?

Тук можем спокойно да си представим сцена в някой съветски лагер от системата ГУЛАГ («Главное управление лагерей»). Някакви долнопробни типове, зверове в човешки тела, измъчват, насилват, убиват лагерници, а те, лагерниците, предлагат двете страни «чрез преговорите да постигнат споразумение за премахване на потисничеството». Или издигат от своите редици оратор, който започва вълнуваща реч, посветена на съвета «да не се трупа твърде много омраза». Да си представим ли идентична идилия, случваща се днес: Путин се ангажира «чрез преговори» да заработи за «премахване на потисничеството», което самият той е разпоредил, воден от болните си амбиции.

Всъщност, кое може да респектира подобен род злодеи?

ВЪЗМУТЕТЕ СЕ!

БЪЛГАРСКОТО ПРИЗНАНИЕ НА НЕЗАВИСИМОСТТА НА УКРАЙНА

НЕВЪЗМОЖНА РЕАЛНОСТ!

Драги съмишленици,

Нямам представа доколко обръщате внимание на коментарите, които публикувам от началото на тази петиция, но, уверявам ви, че това, което ще прочетете надолу, ще ви прозвучи като нещо невъзможно. В същото време то е чиста реалност.

Днес получих писмо-въпрос, свързан с настоящата петиция. Преди да цитирам единственото му изречение, нека изпиша отново нейния надслов:

«ДОЛУ РУСКИТЕ РЪЦЕ ОТ УКРАЙНА!»

А писмото-въпрос гласеше:

«ТОВА В ПОДКРЕПА НА УКРАЙНА ЛИ Е?»

ЕДИН ПОКАЗАТЕЛЕН КОМЕНТАР!

Подкрепил настоящата петиция съмишленик е намерил за необходимо да изпрати като лично съобщение следния свой коментар:

«Не е нормално човешко същество да бъде пасивно пред тази кауза. Моля се, цялата влагана енергия да бъде използвана за добро, защото иначе „доброжелатели“ много.»

Споделете тази петиция

Помогнете тази петиция да получи повече подписи

Как да популяризираме една петиция?

• Споделете петицията на стената си във Facebook и в групи, свързани с темата на петицията Ви.
• Свържете се с приятелите си
  1. Напишете съобщение, в което обяснявате защо сте подписали тази петиция, защото хората са по-склонни да я подпишат, ако разберат колко важна е темата.
  2. Копирайте и поставете уеб адреса на петицията във вашето съобщение.
  3. Изпратете съобщението чрез имейл, SMS, Facebook, WhatsApp, Twitter, Skype, Instagram и LinkedIn.