Ние сме патриотите! Манифест на гражданския патриотизъм
Време е да се противопоставим категорично на фалшивия и креслив „патрЕотизъм“, който се тиражира в последните 15-тина години под различни имена – Атака, ВМРО, Възраждане и пр. На всички е известно, че зад тези бързопоявяващи се и бързочезнещи партийки се крият устойчиви чужди интереси, целящи разединение на Балканите и откъсване на България от евроатлантическия й път. Техните кресливи мисионери, партийни и медийни, говорят под път и над път за „национални ценности“, „герои“ и „опазване на традиции“, разиграват свещената карта на Македония, но отзад в името на „героите“ се вършат престъпления към българското бъдеще. Днес трябва да измием родолюбието и от кича, и от геополитическите интереси, които искат да го употребят за свои цели. Да го върнем на истинските му, мълчаливи собственици – обикновените хора, които работят за България, на всички, които строят родината си и се грижат за нея. На тях отдавна им е ясно, че любовта към България няма нищо общо с „Булгар, булгар!“ и биене по гърдите. Отрасли с Вазовото „Да работим!“, те са спокойно уверени, че тя е всекидневно усилие, труд и принос към Отечеството. Патриотизмът, мълчат си те, се крие в делата, не в думите. Чашата ни преля и ще го кажем ясно: всички ние, реално допринасящите, сме патриотите. Отхвърляме монопола, бруталното партийно узурпиране на патриотичните чувства. Отхвърляме фалша, имитациите и кресливия националистически панаир. Предпочитаме обикновена скромност – обичаме родината и правим нещо за нея, а не се „гордеем“ като развяваме 80 метрови флагове, тричаме кучета или си татуираме Левски и Раковски по бедра и кореми. Истинският патриотизъм не е евтина бутафория. Той е всекидневна загриженост за всичко, което става в България и което изисква освен любов, още професионализъм, компетентност и отговорност. Опира се на успехите и постиженията на хора от различни възрасти, класи, професии и области, но отхвърля популисткото противопоставяне между елити и маси, между „умните и красивите“ и „дядото на село“. Отхвърля и опитите за конфронтация на едни социални групи с други, не разчита на зловещи игри с „чуждото“ и „своето“. Истинският патриотизъм е свързваща, а не противопоставяща сила: не е случайно, че над Народното събрание пише „Съединението прави силата“. Убедени сме, че всички граждани в нашата страна могат да живеят в материална задоволеност, справедливо, съвместно и силно, с равни права и в демокрация, че могат заедно да управляват съдбата си. Идеалът ни е легендарната „чиста и свята република“ на Левски, a писмата на Ботев ни ръководят: „преди всичко трябва да сме човеци, после вече българи и патриоти“. В Родината, за която мечтаем, законите не са празни думи. Тя е дом: а у дома има топлота и уют, но има и справедливост, правилата се спазват. Вкъщи наистина не е възможно да се нарушат ничии права, независимо от етнос, религия, убеждения, култура, раса, пол или сексуална ориентация. В добрия дом и всеки чужденец би получил гостоприемство и хуманно отношение в рамките на българските закони. Отворили сме прозорците си към света. В момента сме постигнали не малко: България участва в Европейския съюз и НАТО и, с някои изключения, е пример за мирна политика и добросъседство на Балканите. Родината ни суверенно е избрала своя цивилизационен път, но справедливостта в собствените й граници е накърнена, а мястото ни в ЕС е незавидно. В идеала си я виждаме стояща по-високо: в собствените ни граници законът упражнява своето върховенство, а навън България без изключения е защитник на принципите на международното право, с което си е извоювала достойно място във всички международни съюзи, форуми и асоциации. Последното означава, разбира се, и равноправно място и в Европейския съюз и НАТО, устояване на българските интереси и достойнство в тях, но също борба в техните рамки за справедливи каузи. Но то означава и ангажимент към тези съдбоносни за нас общности и съюзи, солидарност с общите им ценности и политики, поддържане единството в ситуации на криза. Пазим в сърцето си онази световна България, която няма да се снишава и свива в провинциалния си ъгъл, а ще поддържа Европа единна. Тя не би приклякала страхливо при трудни ситуации, а винаги би защитавала световната демокрация и правовия ред, би стояла твърдо с конкретна, ясна позиция. Днес например тя би застанала категорично в подкрепа на Украйна срещу агресора. Отвореният и съзнателен патриотизъм не може да бъде излъган с омрази, игрички на противопоставяне и изолации в границите на махалата. Хуманен към чужденците, солидарен към европейските ни партньори и приятели, по отношение на българите, емигрирали по света, той има различно, топло чувство,. Никой от нас не е забравил, че те са братя и сестри, обитатели на духовния дом, наречен „България“. Затова очакваме от своите политически представители и правителства обмислени и дългосрочни политики към българската диаспора. България трябва да се ползва от тяхната помощ и компетентност, а заедно с това да укрепва чувството им за принадлежност, да полага и дългосрочно държавно усилие по поддържането на българската култура и език сред децата им. В пределите на страната, нашият патриотизъм отхвърля имитациите, с която разните партийки девалвират родното и противопоставят едни граждани на други, мъчейки се да спечелят електорат. Той е свързваща кауза, достатъчно привлекателна и всеобща, за да може да бъде подкрепена от различни социални и етнически групи, от политически организации и граждански сдружения, местни общности и клубове, всъщност от всички български граждани, които мислят като нас. Да го повторим още веднъж: да си патриот, означава да обичаш страната си и се грижиш за нея. Да произвеждаш, да създаваш иновации, да увеличаваш благосъстоянието, но също да спазваш законите и да настояваш другите да ги спазват. И още да преследваш корупцията, да си плащаш данъците, да гласуваш, да поддържаш цивилизационния й избор. То изисква да си непримирим към бутафориите, подменящи България. Нашата история е показала, че можем да направим това. На никого не дължим благодарност за това, че ни има, убедени сме, че родолюбие е друга дума за „заедно“ и „грижа“.
Подписали досега по азбучен ред: Александрина Пендачанска, певица Александър Кьосев, културолог Велизар Шаламанов, изследовател Димитър Вацов, философ Евгений Кънев, икономист Иван Ланджев, поет Калин Янакиев, философ Капка Тодорова, журналист Мануела Малеева, спортист и общественик Силвия Недкова, Теодора Димова, писател, журналист Юлиана Методиева, правозащитник Явор Гърдев, режисьор Свържете се с автора на петицията