Отмяна на Трети март като Национален празник на България
Трети март не може и не трябва да бъде наш национален празник защото:
1. Руската империя подписва на 3-ти март 1878 предварителен договор за мир с Османската империя, а не окончателен мирен договор, признат от всички велики сили.
Този договор е всъщност протокол за предварителен мир, проектодоговор, който няма никаква международно-правна стойност.
2. Подписването на протокола в Сан Стефано става без никакво българско участие. Никой не се допитва до български представители.
Руската империя не допуска българи да присъстват нито на 3-ти март в Сан Стефано, нито в Берлин през юли същата година, когато се сключва истинският международен договор за мир.
3.Честването на 3-ти март 1878 г. утвърждава един фалшив национален блян по неосъществимия и неосъществим мит за „Сан Стефанска България“. Тази България е очертана с оглед на чужд стратегически интерес и няма нищо общо с възрожденския идеал за „целокупна България“.
4. Митът за „Сан Стефанска България“ подменя идеала за „чиста и свята република“. Той е особено вреден днес, когато патриотарството и безмозъчният популистки национализъм се опитват, за съжаление често успешно, да подменят демократичния патриотизъм и републиканския идеал.
5.Трети март утвърждава преклонението пред чужда държава, утвърждава българския комплекс за малоценност пред нея, затвърждава мита за „двойната освободителка“, към която трябва да изпитваме само вечна признателност и коленопреклонение.
6. Митът за трети март разделя трагично българската нация, възражда отвратителния комплекс на малоценност на българите и не само няма нищо общо с идеалите на българското Възраждане, но и коварно ги подменя.
7. И до днес 3-ти март разделя българите на „русофили“ и „русофоби“, митологически обосновани идеологеми за ценностно разделение на българското общество. Това разделение се поддържа от антибългарското русофилство като „грубо политическо суеверие, което води до национално предателство и погром“.
По ирония на историята датите 19-ти февруари/3-ти март по стар и нов стил си приличат по своя трагизъм. На едната русофилите „честват“ обесването на Левски, а на другата „безсрочната руска окупация на България“.
Това просто не може да продължава, ако искаме да сме свободна и независима държава. Доц. Д-р Момчил Дойчев - политолог
В цял свят народите честват Деня на своята Независимост, само ние честваме Окупацията си от една чужда държава. Тогава именно България става пълноправен член на международната общност, става част от Европа. До този момент не сме имали свои посолства и консулства. Всеки в чужбина, който е искал връзка с нас е трябвало да ни търси в турските посолства.
Прокламирането на Независимостта на България е дело на самите българи, което не е осъдено от нито една политическа сила. Това би могло наистина да обедини всички българи. Тази позиция се споделя от много хора. Нека повече от нас да се замислят и да разберат значимостта на 22 септември и унизителната същина на 3 март.
В името на идните поколения, всички българи трябва да видим истината в името на собственото си национално достойнство: Изминаха 32 години от падането на Берлинската стена, колко още трябва да чакаме, за да имаме и ние нашия достоен национален празник? Всичко би могло да се случи и днес, ако повече хора в българското общество се обединят около идеята за нов национален празник: 22 Септемри 1908г. - Деня на Българската Независимост.
Допълнителни материали:
https://kultura.bg/web/истината-за-3-март/
https://www.dw.com/bg/3-ти-март-и-митът-за-безкористната-освободителка/a-47755799
„История на България”, Академия на науките на СССР (1954 г.)
Мариела Таскова Свържете се с автора на петицията