ЗА запазване на НАРОДНИЯ характер на НАРОДНИТЕ ЧИТАЛИЩА - БУДИТЕЛИТЕ НЕ СМЕ ТЪРГОВЦИ!  

БУДИТЕЛИТЕ НЕ СМЕ ТЪРГОВЦИ!
ЗА запазване на НАРОДНИЯ характер на НАРОДНИТЕ ЧИТАЛИЩА!
 
 
Категорично изразяваме протеста си читалището да се превръща в търговско - мениджърско дружество. 

Народните читалища са културни институции, подчинени на Министерство на културата (МК), и се вписват в публичния регистър на МК. С вписването ни в Агенцията по вписванията всъщност читалищата са вече в Търговския регистър и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ) – приравнени с търговските дружества, с всички произтичащи тежести от това. 

Това е стъпка към оттегляне на държавата от ангажиментите за съхраняване на живите съкровища на Майка България - нашите самодейни танцови състави, вокални и инструментални групи и изпълнители - и поставяне на читалищата в ситуация на пазарна икономика и конкурентна среда - да се самоиздържат и самофинансират.
Читалищата са онзи символ от Българското възраждане, когато се формирахме като нация със свои училища, културни средища, независима църква и политическа свобода, които и днес ни свързват с духа на радетелите на българщината – Георги Раковски, Петко Р. Славейков, Константин Фотинов, Стефан Богориди, Добри Войников, Сава Доброплодни, Димитър Начович, Христо Ботев, Иван Вазов, Васил Левски.

Читалищата са живото културно наследство от онази романтично-героична епоха, когато заявихме пред света, че се раждаме отново - птица феникс от пепелта – като народ със самобитна култура, своя писменост и книжнина, със самосъзнание за народностно единение.
 
Читалищата са признати от ЮНЕСКО като уникална българска институция и единствена в света културно просветна форма, вписани на 8 декември 2017 г. от Междуправителствения комитет в регистъра на добрите практики за опазване на културното наследство.
 
Тези специфични български средища – читалищата - с над 160-годишна история, просъществували в три века – XIX, XX, XXI, нека запазим за нас и за бъдните поколения!
 

ДО
КОМИСИЯ ПО КУЛТУРА И МЕДИИ КЪМ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

КОПИЕ: ПРЕЗИДЕНТА
ОМБУДСМАНА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА
НАЦИОНАЛНА КОМИСИЯ ЗА ЮНЕСКО


Ние, долуподписаните читалищни деятели и гражданство, изразяваме протеста си срещу:

1. Декларацията за действителни собственици по чл. 63, ал. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, която задължава председателя на читалището като физическо лице, което притежава юридическото лице, отговарящо за всички операции, да бъде вписан в Агенцията по вписванията.
Известно е, че Законът за мерките срещу изпирането на пари се прие през 2018 г. в изпълнение на Директива на ЕС 2015/849 от 20 май 2015 г. и на изискванията, заложени в нея, свързани с въвеждането на различни мерки за намаляване на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма.

От кога институция като българското читалище се свързва с риск от изпиране на пари и финансиране на тероризъм?

2. Текстовете в Закона за народните читалища (ЗНЧ), (посл.изменение 2017, в сила от 02.01. 2018 г.), според които читалището придобива качество на юридическо лице с вписването му в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (чл. 9., ал.1 ЗНЧ) към Агенцията по вписванията.

Народните читалища са културни институции, вписани в Регистъра на народните читалища на Министерство на културата, а библиотеките към читалища - в Регистъра на общестените библиотеки към Министерството на културата. 
 
С вписването ни в Агенцията по вписвания всъщност читалищата са вече в Търговския регистър и регистър на юнлц – приравнени с търговските дружества с всички произтичащи тежести от това.

3. Категорично изразяваме протеста си читалището да се превръща в търговско дружество, което отчита дейността си с Годишен финансов отчет - ГФО и Годишен доклад за дейността - ГДД

Протестираме срещу подаване на ГФО – Годишен финансов отчет и ГДД – Годишен доклад за дейността до 30 юни 2019 г. за 2017 и за 2018 г. с държавна такса от 40 лв., след като нашите финансови отчети са прозрачни и са подадени до Националната агенция по приходите (НАП) и до Национални статистически институт (НСИ), като поредната крачка към превръщането на читалището от народно във фирма - търговец.

Законът за народните читалища (ЗНЧ) урежда как и пред кого става отчитането на дейността ни. Читалищното настоятелство изготвя годишния отчет за приходите и разходите, който се приема от общото събрание. Отчетът за изразходваните от бюджета средства се представя в общината. Решението на Общинския съвет отива при  Областния управител, също за контрол.

БУДИТЕЛИТЕ НЕ СМЕ ТЪРГОВЦИ!
ЗА запазване на НАРОДНИЯ характер на НАРОДНИТЕ ЧИТАЛИЩА!

Инициативен комитет
на националния протест
"За запазване на НАРОДНИЯ характер на НАРОДНИТЕ ЧИТАЛИЩА - "БУДИТЕЛИТЕ НЕ СМЕ ТЪРГОВЦИ!""
1. Антоанета Ставрева - Антоанета Ставрева
2. Зорница Баракова - Зорница Баракова - секретар на Народно читалище "Пробуда - 1990 г." - Пазарджик, кв. Изток
3. Кера Атанасова - Кера Атанасова
4. Ирена Първанова Неофитова, секретар на Народно читалище "Просвета - 1909 г." - Перник, кв. Църква
5. Димитрия Ламбрева - секретар на Народно читалище "Никола Й.Вапцаров" - с.Бяга, общ. Брацигово, обл. Пазарджик
6. Виолета Петкова Violeta Petkova
7. Марияна Симеонова - Марияна Симеонова - секретар на Нарoдно читалище "Съединение - 1885 г." - с. Климентово, община Полски Тръмбеш, обл. Велико Търново
8. Росица Щилянова - секретар на Народно читалище "Просвета - 1886 г." - с. Дюлево, общ.Средец,обл.Бургас
9. Николина Христова Михалева - секретар на Народно читалище "Борис Беров - 1903 г." - с.Тъжа, общ. Павел баня, обл. Стара Загора
10. Яна Трендафилова
11. Антоанета Стамова
12. Ваня Колева - секретар на Народно читалище "Просвета - 1911 г." - гр. Гълъбово, обл. Гълъбово, област Стара Загора
13. Светослава Томова
14. Симеонка Илиева - секретар на Народно читалище "Пробуждане - 1907" с.Тученица, общ.Плевен, обл. Плевен
15. Миляна Каменова
16. Димитрина Стойнева
17. Галина Харалампиева
18. Ваня Георгиева - секретар на Народно читалище „Заря - 1898 г.” - с. Хаджидимитрово, общ.Свищов, обл. Велико Търново


60489574_2630148990337242_569946927592898560_n1.jpg