Натоварването на 12 клас покрай дистанционното обучение
Поради създалата се обстановка и режима на дистанционно обучение се създадоха редица проблеми. Ситуацията с извънредното положение е крайно неприятна за всички ни. Чувстваме с задължени да Ви изкажем нашата гледна точка, покрай началото на новото за нас дистанционно обучение.
Учителите дават всичко от себе си да не изпускаме материал, но не осъзнават, че ни натоварват значително. Ние като ученици сме принудени постоянно да проверяваме няколко на брой платформи и сайтове и с всеки изминал ден те стават все повече. Всеки учител се придържа към Classroom и Shkolo, но паралелно с него по някои предмети се провеждат конферентни разговори в Hangouts или Google Meet.
Някои от учителите дават задания, които се проточват в рамките на следващите часове, а при възникнали въпроси не отговарят на тях. Има такива, които не спазват учебното разписание и ни пишат по време на други часове или след края на учебния ден, когато обикновено ние си пишем домашните, а те продължават да ни заливат с още домашни и материали.
Денят ни протича доста натоварено като цяло. Сутрин ни дават 3 типа задания, такива за работа в час, такива за работа след обяд и такива за следващия път. Цял ден ние сме принудени да сме залепени за устройствата и да “сърфираме” из множеството приложения и платформи. Което е придружено с неистовото постоянно звуково известяване от всяка от платформите, в комбинация с постоянното им проверяване и допринасящо за допълнителен стрес на нервната ни система. Всеки ден се случва да получаваме съобщения с допълни задания, които изведнъж са хрумнали на преподавателя, но без да се даде равносметка, че са изпратени в извънучебно време. Предполага се, че трябва, както ние, така и преподавателите да спазваме разписанието на часовете, по което учебните занятия приключват в 13:00. За наше съжаление след приключването на часовете постоянно получаваме нови и нови съобщения, които се изпращат в диапазон от 13:00 до 21-22 часа! Също така не смятаме за нормално преподавателите да ни пишат в 23:00-23:30 часа за резултати от тестове, за предстоящи тестове и т.н. Мислим, че заслужаваме да имаме свободно време или най-малкото спокойни вечери, които да прекарваме със семействата си, а не в които да не спират да ни пищят телефоните!
Според нас е хубаво да се прояви толерантност и разбиране към това, че в повечето домакинства дистанционното обучение може да се окаже не лек проблем . Повечето родители са на “хоум-офис” и им необходим лаптоп/компютър през по-голямата част от работния ден. Голяма част от семействата са с две или повече деца, които трябва също да ползват лаптоп/компютър, за да бързат да изпълнят дадените задания в поставените срокове. Масово домакинствата са с по един лаптоп, в най-добрия случай имат и втори. Положението се оказва следното: трима-четирима души, трябва едновременно да работят различни неща на единственото устройство в домакинството. По-голямата част от преподавателите не си дават сметка за това.
И така след един дълъг и натоварващ ден, единственото място за разпускане от стреса и натрупалото ни се напрежение, се оказва семейната вечеря. Но дори тогава, когато родителите ни попитат как е минал денят ни, ние няма какво друго да разкажем, освен че сме подложени на неистов стрес. И отново, разбира се, тези ни разговори да бъдат придружени с постоянното звучене на мобилните ни устройства. Да, за нас се казва, че сме поколение, което „стои постоянно на телефоните”. До преди започването на дистанционното обучение това беше преувеличен израз. Сега това е толкова вярно. Даваме си сметка, че не е нормално от сутрин до вечер да сме на електронни устройства, да ни болят главите от това, да се будим притеснени и първото нещо, което правим е да си погледнем телефоните…Болят ни вратовете, гърбовете, заседяваме се още повече.
Ние сме големи хора. Виждаме и усещаме напрежението, което се създава в домовете ни. От всякъде ни обливат с лоши новини. Повечето родители са под стрес, защото много от тях останаха без работа, в неплатен отпуск или работейки от вкъщи. Не мислим, че обучението трябва допълнително да допринася за този стрес. За да се стигне до там да си звъним, плачейки, да чуваме от съучениците си, че са „рухнали” (и то от отговорни ученици, които обичат да учат), то значи нещо не е както трябва и трябва заедно да се погрижим да го променим. А това е едва първият ден от работната седмица…Напрежението от изолирането у дома е напълно достатъчно да се побъркаме, но то е само начало на ескалиращото положение.
Желанието ни да минем през това изпитание и в крайна сметка да завършим обучението си с хубави и спокойни мисли, става все по малко. Заявяваме, че имаме нужда от разбиране и подкрепа.
! Ако и вие се чувствате по този начин, можете да се присъедините към нас, като се подпишете на петиция (може и анонимно).
Група дванадесетокласници Свържете се с автора на петицията