Да се опитаме да разгледаме религиозния конфликт, развил се на покрива на обществена тоалетна в София, извън матричното мислене за „Атака” и ДПС. За да видим кои са подбудителите и изпълнителите на този абсурден сблъсък, който много напомня на палестинската интифада.

Да започнем от ключовите реплики на Ахмед Доган, изречени по време на традиционните възпоменателните прояви, свързани с жертвите на възродителния процес в Кърджалийска област. Пред актива на ДПС в Кърджали Доган казва: „До 5-6 месеца очаквайте ново правителство в България”?! После отива в ардинското село Бял извор, където ДПС и лидери на изселнически федерации и сдружения от Турция почитат всяка година паметта на Кязим паша, убит през 1972 година по време на възродителния процес (Кязим паша е роден през 1934 година, когато Турция вече е светска държава).

Там пред събраните на турски език (който Доган употребява, когато не иска да бъде разбран от журналистите) изрича: Zaman gelecek, goreceksiniz ne olacak, или „Ще му дойде времето… и ще видите какво ще се случи”. Денят е четвъртък. В петък е инцидентът пред джамията, ерго-Доган се изявява като един от новите пророци?! Тук е мястото да добавим и още една реплика към подреждането на пъзела, този път изречена от Рушен Риза (цитиран от БНР), че в някои джамии в България има заложени бомби?

В Джебел, където нямаше активисти на „Атака”, пък стана меле между мюсюлмани. А в събота на събора в местността Демир Баба теке (където се събират алитяни казълбаши, а не традиционните български турци сунити) не бяха допускани хората на Касим Дал, а охраната на Корман Исмаилов беше отстранена. Пак от трибуната на събора Ахмед Доган призова НАТО и ЕС да видят какво се случва с мюсюлманите в България. За някои може би това са отегчителни подробности, но всъщност са бекграундът на случилото се в петък пред Баня башъ в София.

Защо се стигна до кървавия инцидент по време на петъчната молитва в джамията? Службите, които разследват случая, трябва да потърсят отговор на следните въпроси:
Първо да разберат била ли е в петък джамията пълна? Защото от средите на мюсюлманите твърдят, че на петъчната молитва рядко ходят мюсюлмани, които живеят трайно в столицата. По много и разбираеми причини. Изясняването на профила на традиционно посещаващите джамията в столицата е от изключителна важност за следствието. И след този инцидент може се поиска влизащите да се записват в книгата за посетители, което не нарушава правата на вероизповеданието, обратно, то е част от порядките в един мюсюлмански храм.

Второ - джамията има възможност да събира около 700 вярващи, а много рядко в петък се събират повече от 300 души. Трето - дори и да е била запълнена от редиците на правоверните, има вътрешни тераси, които се отварят в подобни случаи. И ако се изчерпят всички тези възможности, тогава мюсюлманите изнасят в двора на джамията килими за събратята си по вяра. Нека прокуратурата разпита онези, които влязоха в стълкновение с атакистите, откъде са знаели, че джамията ще бъде пълна, та да носят със себе си арабски килимчета?

Да не говорим, че според традиционните сунити тези хора са извършили грях, като са напуснали джамията по време на 90–те секунди на езана (призива за молитва) и преди да е започнал същинският петъчен намаз (молитва). Прокуратурата може да зададе и друг въпрос – с каква цел предизвикалите инцидента са носили ножове и камъни (които няма как да бъдат събрани край джамията), отивайки на молитва? Защото знаем, че и султанът, преди да влезе в мюсюлмански храм, е оставял отвън оръжието си.

Важно за изясняването на случая е и присъствието на Али Юзеиров по време на инцидента. Както и щрихи от неговата биография. Кой е Али Юзеиров и защо се представя за етнически турчин, след като по паспорт е Атанас Йорданов, а по произход ром от село Славяново? И още - бил ли е той преди 2009 година част от ръководството на партия „Евророма” - факти, които в съвременната си публична битност той съзнателно прикрива.

Вчера сутринта по една от националните телевизии въпросният политически активист поздрави аудиторията с един арабски поздрав, който е провокация към местните сунити, и прочете в ефир сура от Коран, който му беше подръка. И така оскверни свещената книга на мюсюлманите, която се пази на специални места в домовете на вярващите и в техните молитвени храмове и преди са се отвори, се извършва обредно миене.

Да не говорим, че е извън догмата Коранът да се чете на светски места. Всичко това пък показва, че Йорданов (Юзеиров) чете Корана по начина, по който дяволът - Евангелието. Обаче изпълнява точно поставените му задачи от един ювелирно подготвен сценарий от ДПС. Целта на този сценарий е преди изборите да се нагнети изкуствено етническо и религиозно напрежение в България с отзвук извън страната, а партията на Доган да „блесне” отново като единствения гарант на етническия мир в страната.

Колкото и да е банален, този сценарий винаги проработва. И сплотява електората на ДПС. Че как няма да гласуваме за Доган, като бият мюсюлмани в страната ни, ще си кажат хората от смесените райони и със смесени чувства ще отидат отново да дадат гласа си за тази партия.

Поведението на Волен Сидеров и на „Атака” е ясно, макар и осъдително от всяка гледна точка. Но да се поиска забраната на „Атака”?

Тук е мястото да попитам дали президентът Георги Първанов, който отиде „случайно” в Кърджали след Доган и като се видя с кмета Хасан Азис заяви, че "всеки тръгнал от Кърджали може да бъде успешен президент на България” е в състояние да свика Консултативния съвет за национална сигурност и да признае, че т.нар. успешен етнически модел у нас, който години наред беше гордост за Доган и Първанов, е всъщност една куха фраза. И че ако българи и турци живеят нормално, то не се дължи на Ахмед Доган, а въпреки него и неговата оядена клика.

Някои анализатори заговориха, че случващото се в България ни тика към Босненско-хърватския сценарий. Едва ли. По много причини - исторически, геополитически и народопсихологически, които не могат да се разгледат в този текст. Но най-важната е, че Доган, който наистина експлоатира противоконституционно религиозните чувства на мюсюлманите в България (което е чиста проба изява на политическия ислям), не иска автономия. Понеже прекрасно знае, че тя неминуемо е форма на маргинализация на общността на етническите турци и на неговата собствена партия и персона. Ахмед може да тласне държавата в подобен сценарий, единствено ако неговите задкулисни господари го принудят към такава стъпка.

Той обаче не иска автономия, защото предпочита да е незаобиколим фактор и политик, с когото всяка власт и мнозинство ще трябва да се съобразява. Това е една устойчивост, която той трудно би подложил на риск. С последните си действия просто иска да даде знак на Бойко Борисов, че плановете му с Ердоган да го елиминират персонално като фактор за предстоящите избори, няма да се осъществят. Доган триумфира, Волен падна в капана, който му заложиха.

Въпросът е кой е правилният политически ход в този момент? Забрана на партии или въвеждането на задължителното гласуване? Което единствено може да намали тежестта на гласовете на ДПС. Както и да омаловажи в голяма степен купуването на гласове.