За повече нова българска музика в родния ефир

#18: Петър Иванов - Re: : Re: За повече нова българска музика в родния ефир

Албуми записани "вкъщи", които са достигнали платинен статус:

http://en.wikipedia.org/wiki/White_Ladder

http://en.wikipedia.org/wiki/De_Stijl_%28album%29

http://en.wikipedia.org/wiki/Whatever_and_ever_amen

...и понеже ме домързя да сортирам линкове:

The Rolling Stones – Exile on Main St.
Bob Dylan and the Band – Basement Tapes
Iron and Wine – The Creek Drank the Cradle
Radiohead – OK Computer
Nine Inch Nails – The Downward Spiral (вярно, че е в къщата на Роман Полански, ама какво ти пука? Проблемът си е на Резнър)

Има още много, но явно ти и аз имаме различно разбиране за качеството на музиката.

"Но да ми обясняваш, че българска банда, без странично финансиране е в състояние да направи турне и да се върне с пари, смешно е". - Не е смешно а е факт. Моята група го прави и в това няма нищо смешно.

Искаше да ме попиташ нещо за рок-училището на Odd Crew, но въпрос не получих. Май си изгуби мисълта на второто изречение, но споко на всеки се случва понякога.

...и сега по същество:

4ти вариант.

Сродни (стилово) банди се събират. Създават малък лейбъл. 3-4 групи като начало са ок. Всяка група прави максимален брой концерти за период от 6 месеца. Приходите се насочват за създаване на продукт на една от бандите. Останалите продължават да работят усилено по своя си материал и да свирят на живо без да търсят печалба. Само покриване на текущите им разходи. Когато лейбълът е готов с първия си продукт всички се включват в промотирането му. Групата издала албума се ангажира до 6-8 месеца чрез турнета, продажба на албуми и мърч да възстанови сумата изхарчена за издаването на продукта и и да се включи с акции за издаването на следващата група (продукт). Така се завътрта колелото. Ако групите и продуктите са качествени и се работи здравата, до 5 години мини лейбъла ще има независим бюджет. И за това начинание не се искат много пари а желание и воля.

Лейбъл, групи, продукти и фенове. Затворен цикъл. Не ви трябват медии, не ви трябва ПРОФОН, БАМП и всякакви други боклуци. Смисълът на подобен модел е не да  се правят милиони, а да се даде начален ритник на бандите. Ако те работят усилено за лейбъла си това ще им се отплати.

И понеже не говоря празни приказки се аргументирам с конкретен пример:

http://www.richtercollective.com/pages/artists

Познаваме се с част от бандите от този лейбъл, както и с туур мениджъра и сме имали няколко телефонни разговора с един от собствениците. Примерът, който давам по-горе е от първа ръка и е работещ модел. Лейбълът затваря врати в края на годината поради простата причина, че е достигнал целта си. Групите в него да станат част от по-големи лейбъли. В случая най-големите от тях отиват в щатския  Sargent house.

Съществуват хиляди различни бизнес модели за това как един артист да бъде успешен. Само че някои трябва да седнат и да попрочетат малко, вместо да пишат безмислени петиции за промяна на законодателството.