За истинска детска болница

Здравейте, майка съм на 16 годишно момиче. Април 2020г. И откриха злокачествено заболяване в детската педиатрия, от там ни изпратиха в болница Пирогов за операция на тумора. След това отидохме в ИСУЛ за химеотерапия и лечение, 6 месеца по късно след 2-ро мнение на хистологията проведено в Германия, Хановер се установи, че поставената диагноза е грешна и съответно проведеното лечение до този момент не е било точно за този вид тумор. Тогава тя бе добре и лечението и бе прекратено. И ето, че 6 месеца по- късно /март 2021/ на поредния контролен пет скенер се установи, че тя пак има тумарни образования. От март до края на май месец ние обиколихме няколко скенери докато се насрочи нова операция. Тумора бе отстранен края на месец май в болница Пирогов. Сега отново сме в болница ИСУЛ за нови 8 курса химиотерапи и лечение на злокачественото заболяване на дъщеря ни. Искам да кажа, че от обикаляне на болниците и лошата комуникация между болниците дъщеря ни можеше вече да живее пълноценно и да неизживява този ужас за втори път. Можеше като другите си връстници да играе цяло лято ...... Не обвинявам никого, но съм гневна защото няма истинска болница която да се грижи за децата на България.