Петиция към главния прокурор Борис Велчев

Безпрецедентната „атака” срещу духовността миналата седмица не би била възможна без съдействието на държавата.
Допускането на митинг по време и на място, където традиционно се събират хора на молитва говори ясно за качествата на администрацията, която ни управлява. Човек с елементарно знание и положително отношение към духовността и молитвата като практика и нужда не би допуснал молещи се да бъдат обезпокоени. Противното е израз на смущаващо невежество и липса на духовни ценности. А когато в рамките на оперативната си самостоятелност държавен орган оценява искане за подобна демонстрация като целесъобразно и го позволява, това вече е израз на активно отношение. В този случай незнанието и личната ограниченост се превръщат в официална държавна политика на потъпкване на ценностите и профанизация. Това е поредният случай в който „законността” се използва за параван пред липсата на лични качества, елементарна управленска култура и стойностна позиция. В управлението прилагането на закона е установен метод, практика, в която са водещи целите във всеобщ интерес. „Законосъобразността” е по-скоро в процедурата и формата, тя дава една обща рамка на правен порядък но водеща е целесъобразността. Този факт обаче е превърнат в механизъм за спекулации, „измиване на ръцете” а резултатът е бягство от отговорност. Видно от последните събития последиците от подобна политика са неприемливи и опасни. Възможността на държавата да „управлява” по този начин се обусловява само от няколко неща – нашето незнание и липса на позиция. Профанизацията работи...