Наименуване на аудитория в СУ на името на доц. Кристиан Таков
Свържете се с автора на петицията
Аудитория "Кристиан Таков" се открива в НБУ
2018-11-06 19:10:29Здравейте, всичките 4280 души, които подписахте тази подписка. Утре Новият български университет (НБУ) ще открие аудитория на името на Кристиан Таков и ще приеме архива му от близките. Тоест, ще направи това, което беше поискано и отказано от СУ "Св. Климент Охридски". В тази връзка е важно да направя едно уточение: инициативата на НБУ не е нито на приятелите, нито на близките. Никой не е ръчкал НБУ да вземе правилното решение. Това е изцяло тяхно дело, от началото до края, макар че са университет, с който Кристиан Таков не е свързан. Безкрайни благодарности на НБУ, че сами избраха да постъпят така, че оцениха значението на този акт за живите юристи, че подходиха с такт и разбиране, че дадоха подслон на представата ни за почтено право и на надеждата ни, че за това право може да има и бъдеще. Един ден някой студент ще се обърка от материалните белези на признанието и ще разправя, че учи в университета "на Кристиан". Ние с вас ще знаем, че това не е вярно, но аз лично не бих се намесвала да поправям грешката.
Татяна Ваксберг
Предложението за аудитория "Кристиан Таков" е отхвърлено
2017-11-14 20:43:50Благодаря на всичките 4 208 души, които се подписаха под искането в Софийския университет да има аудитория “Кристиан Таков”. Въвлякох ви в това и ви дължа обяснение.
Днес искането беше отхвърлено от факултетния съвет на Юридическия факултет (ЮФ) с 12 гласа против, 4 “за” и 4 “въздържал се”. Аргументът в полза на отхвърлянето не беше формулиран изрично, но можеше да се изведе от многобройните изказвания. Накратко: има много заслужили юристи, а искането за наименуване на аудитория натрапва “помпозност и показност”, с което се “съсипва паметта на Кристиан Таков”, докато Юридическият факултет би искал да я опази от посегателства. Друг аргумент: Кристиан Таков не би искал да се обсъжда този въпрос с наименуване на аудиторията. И още: целият шум “разделя факултета” и “раздира душата” на гласуващите, защото ги кара да избират между Кристиан и други юристи.
Не знам между Кристиан Таков и кого другиго е бил този избор, но изразът беше споменат повече от пет пъти. Искане за кръщаване на аудитория на името на друг човек не беше поставяно нито на обсъждане, нито на гласуване.
Разбрах обаче нещо много важно: че на името на Кристиан Таков няма да има аудитория. И нещо още по-важно: че факултетният съвет на ЮФ прави много ясна разлика между обикновеното и изключителното, преживявайки второто като травма, а не като пример за насърчаване. Не знаех това. Преди да отида на заседанието днес, допусках, че проблемът е на друго равнище: там, където една изключителност не може да бъде разпозната дори и да се удариш в нея фронтално. Вярвах, че ако предложа очила, лупа, телескоп дори, ще улесня зрението, без да се сетя, че в зрението може да няма никакъв дефект.
Това беше заблуда, която не се оказа чак толкова невинна. Тя въвлече всички вас в една обречена инициатива, а на повечето членове на факултетния съвет създаде дискомфорта да се чудят как да действат пред едно невъзможно изискване, дошло отвън: те самите да поискат още повече от това, което ги травмира.
Фактите са следните: бях допусната до заседанието, което беше публично, дадоха ми думата на два пъти – в началото и след гласуването. Ясно е какво казах в началото – това, което пише в подписката. Накрая казах наглас това, което и без това не ми даваше мира от петата минута нататък: че не мога да си обясня как Кристиан е живял сред тези хора.
Гласуването протече след два епизода. В първия стана ясно, че вашите 4 208 подписа са подкрепени от 25 преподаватели от ЮФ и от 687 студенти. Последното е същинско събитие, доколкото подписите са били събрани само за четири работни дни. ЮФ приема ежегодно по 300-400 студенти. На заседанието днес студентът, представил подписката, каза, че Кристиан Таков им е дал надежда. Че чрез него те са повярвали, че ако защитават справедливостта, ще има кой да ги подкрепи. Глас от залата се възпротиви, твърдейки, че с тези обяснения пред студентите Кристиан е преповторил някой друг учител, когото преповтарят и други преподаватели. Момчето седна.
Трета подписка набира сили в момента – тя е организирана от преподаватели в Софийския университет, които обаче не са юристи. Засега в нея участват 50 души. Не знам кой е нейният адресат, нито какъв е смисълът й след днешното гласуване.
Във втория епизод имаше изказвания на членове на факултетния съвет. С единен аргумент “против” се изказаха 8 души: проф. д-р Красимира Средкова, проф. д.ю.н. Иван Русчев, проф. д-р Малина Новкиришка, проф. д.ю.н. Екатерина Матеева, проф. д-р Николай Натов, доц. д-р Ценимир Братоев, доц. Атанас Симеонов, асистент д-р Златимир Орсов. Повечето казаха, че обичат Кристиан, някои го оцениха като блестящ юрист, други напомниха, че го познават от извънредно много години: 25, 31, 35. Единици казаха, че той не е единственият достоен, че е бил член на БКП и други неща, които не запомних. Запомних добре тона, защото не успявам да забравя нотките на възмущение, когато ги чуя. Допускам, че ако беше освободено от вътрешна цензура, това възмущение щеше да каже следното: живяхме добре до днес, а сега трябва да се оправдаваме пред чужди хора защо нещо не искаме.
Студент, който не учи право и членува в Академичния съвет на СУ, присъства на заседанието и увери присъстващите, че ще отнесе въпроса с аудиторията до този орган, който е “по-висшестоящ” от факултетния съвет. Последните думи докараха вече не нотки на възмущение, а цяла лавина. Думите бяха разчетени като заплаха и авторът им беше връхлетян от щафетна звукова експлозия на сантиметри от лицето си: “Вие ни заплашвате с по-висшестоящ орган!” “Вие си имате работа с юристи!” “Това е заплаха!” Колкото повече, толкова повече – накрая обвиненията еволюираха дотам, че студентът участва в политически сценарий и организиран скандал, който осквернява паметта на Кристиан. На това твърдение ръкопляскаха 90 % от присъстващите. Студентът се извини, че е бил разбран погрешно. Следващият път, когато искаха да изразят възмущение, го адресираха към мен, изрично отделяйки моята виновност от вече признатия за невиновен студент, с когото само допреди минути ме бяха привиждали в общ сценарий за дестабилизация на Юридическия факултет.
На излизане ми пожелаха “успех на политическото поприще”, след като ме бяха уверили, че моите политически намерения са очевидни за всеки, който следи интернет.
П.С. В хода на заседанието възникна предложение, което беше прието единодушно: да се кръсти на името на Кристиан Таков ежегодното състезание за решаване на съдебен казус – студентски формат, създаден с дългогодишните усилия на самия Кристиан и на други негови колеги.
Оценката ми за втората новина се промени във времето: първоначалната ми реакция беше положителна, но после научих, че даване на име на това състезание би следвало да е решение на студентите, а не на факултетния съвет. Дадоха ми пример: все едно да кръстя едно балетно училище на името на дъщеря ми – не защото училището е мое, а защото всеки ден я водя на балет именно там. Пък докато кръщавам нещо, дето не е мое, да не съм си сложила табелка на собствената входна врата. Сравнението може да е вярно, може и да не е, не съм проверявала. Подписката, за която отговарях, беше за наименуване на аудитория, а не на състезание. Благодаря ви, че ми се доверихте и съжалявам за резултата.
Татяна Ваксберг
Аудитория на името на Кристиан Таков
2017-10-31 15:32:03В тази папка са вашите 3 759 подписа, с които се присъединявате към искането да се наименува аудитория в Софийския университет на името на доцент Кристиан Таков. Това значи, че ви дължа 3 759 обяснения за съдбата на тази петиция.
Подписката беше инициирана веднага след смъртта на Кристиан Таков на 11.07.2017 г. Тя беше популяризирана едновременно с предупреждението, че Софийският университет и друг път е бил изправян пред подобни искания, но в почти всички случаи ги е отхвърлял – предимно с аргумента, че броят на заслужилите юристи е по-голям от броя на аудиториите.
На 3 октомври имах среща с ректора, професор Анастас Герджиков, и му връчих папката, която виждате на снимката. Водихме разговор на един и същи език: той самият беше наясно, че искането е отправено не (само) заради големите заслуги на Кристиан Таков към правото, а заради дефицитното в България съчетание на почтеност, академичност и гражданска активност, което Софийският университет е добре да насърчи. Каза, че подкрепя идеята, но напомни, че крайното решение принадлежи на Юридическия факултет. Ангажира се да предаде папката на декана и да му каже мнението си. По-късно разбрах, че е направил това още в същия ден.
Днес, 31 октомври, имах среща с декана на ЮФ, професор Сашо Пенов. Говореше предимно той и ползваше език, обърнат към вътрешния му глас. Каза, че е против, без да използва думата “против”. Каза, че има традиция за не-наименуване на аудитории, за която сигурно не знам, че има десетки заслужили юристи в последните 125 години, за които със сигурност не знам, че са приятели с Кристиан, за което, разбира се, не знам, че всеки човек носи Кристиан в сърцето си, за което също не знам, и че тази подписка той я знае още от лятото, така че е наясно отдавна, да не си мисля аз. Уверих го, че не съм при него с враждебни намерения, а той мен – че не трябва да му преиначавам думите.
Докато говореше, гледаше някъде над мен, а докато слушаше, разлистваше десетките документи на бюрото в порив да подпише незабавно всеки от тях. Спираше се точно преди химикалката да докосне листа, като сам осуетяваше устрема си към това убежище за погледа.
Каза, че мисли за табло или за паметна плоча с имена на големите юристи на факултета, едно от които да бъде и това на Кристиан Таков – един “много голям юрист”. Що се отнася до идеята с аудиторията, поясни, че е длъжен да внесе подписката на заседание на факултетния съвет, което и ще направи на 14 ноември тази година, знаейки какъв ще бъде резултатът – отрицателен. “Преподавателите са против” – каза. Вдигна предупредително пръст: да не му преиначавам думите, когато допускам, че ще внесе подписката на заседанието, воден единствено от формалните задължения на поста си. Напомни още нещо, което ще да не знам: “Дори на Петко Каравелов не е кръстена аудитория”.
Твърдях, че сме съвременници на Таков, а не на Каравелов, че въпросът не е кой колко е заслужил, а дали Софийският университет е на висотата на момента – да оцени дефицита от почтеност, ерудиция и гражданско участие, събрани в едно, и да застане с целия си авторитет на академична институция зад една инициатива, която насърчава тази комбинация в днешните студенти. Изговорих изречението на четири части, за да не заглушавам с гласа си всичките имена “без аудитория”, които бяха периодично вмъквани, преди да съм сложила точка: Марко Балабанов, Нисим Меворах, Петко Стайнов.
Попитах го дали има административна необходимост от някаква писмена молба от моя страна, но той каза, че няма. Попитах дали мога да обясня пред факултетния съвет какви са аргументите за внасянето на подписката, а той напомни, че членовете на факултетния съвет са “достатъчно зрели и съобразителни хора”, сред които има цели двама бивши премиери. Изведнъж повиши глас: да не взема сега да кажа, че ми е забранил да идвам на заседанието на факултетния съвет, след като тези заседания са публични? Уверих го, че правя разлика между забрана и съобщение за безпредметност на усилието и го насърчих и той на свой ред да помисли върху някои разлики. Примерно, върху тази, която стои между въпроса и отговора в един уж общ разговор за името на една аудитория.
На 14 ноември (или на датата, на която се окаже свикано заседанието на факултетния съвет) ще се опитам да обясня аргументите, с които беше инициирана подписката. Ако не ми позволят, просто ще проследя на живо как се приема или отхвърля предложението. Ако и това не се окаже възможно, ще науча новините от източници. Във всички случаи ще ви държа в течение.
Татяна Ваксберг