Да възобновим „Деня на залесяването“!

Преди повече от 90 години в България е създаден „Денят на залесяването“, на който вземат участие ученици, учители и военнослужещи и само в две последователни години са засадени 3 540 000 дръвчета и са посети 228 кг. семена от горски видове. Празникът е отбелязван десетилетия след това, като само Втората световна война успява да спре временно масовите залесявания. Днес, когато имаме отново нужда този прекрасен празник да се възобнови, моля да подкрепите нашата инициатива, за да можем да се обърнем с официално мотивирано предложение към министъра на земеделието и храните!

Защо е нужно възобновяването на този празник?

Според изказване на заместник-министъра на земеделието Георги Костов, над 350 000 хектара гори са унищожени за периода 1990-2013 г. у нас поради различни фактори. Това се равнява на повече от 9% от горската територия на страната. Въпреки че се правят опити за възстановяване на голяма част от унищожените гори, една млада фиданка може ефективно да замени едно старо дърво едва след десетки години. През това време местните видове растения и животни загиват, емисиите на CO2 се увеличават, свлачищата се активизират, сладките води намаляват, локалният климат се променя.

Каква е историята на „Деня на залесяването“?

През 1925 г. Министерството на земеделието и държавните имоти в съгласие с това на Народното просвещение урежда празник на залесяването, в който са длъжни да вземат участие учениците от всички училища, заедно с учителите, а така също войската и трудоваците. Празникът е нормативно утвърден и с новоприетия Закон за горите и се провежда за първи път на 12 април 1925 г., Благовещение. Засадени са 420 000 горски фиданки и са посети 20 кг. семена. На следващата година те са съответно 3 120 000 дръвчета и 208 кг. семена.

През 1934 г. Празникът на залесяването прераства в Седмица на гората. Втората световна война спира нейното провеждане за повече от десетилетие, като празникът е възобновен през 1956 г., когато е регламентирано Седмицата на гората да се провежда винаги през първата цяла седмица на април. Така във времето, съвпадащо с пролетното залесяване, българите от големи градове и села са излизали да засаждат дръвчета. И макар че в тези години не е било прието в пресата да се описва неорганизираното народно веселие, и днес се намират много хора, които да разкажат какви хорǻ са се виели по поляните след усърдна работа.

Какъв е опитът на други държави?

В България и в момента се празнува международният „Ден на гората“ на 21 март, a първата седмица на април се отбелязва Седмицата на гората. Но посадените фиданки са твърде малко на брой в сравнение с други държави, в които се провежда този празник, поне 42 на брой, където залесяването е много по-масово. За пример, в съседна Македония празникът „Денят на дървото“ е отбелязан за първи път на 12 март 2008 г., като е обявен официален неработен ден и повече от 150 000 македонци засаждат 2 милиона дръвчета за един ден. През ноември месец същата година са посадени още 6 милиона дръвчета, и още 12.5 милиона през 2009 г. Оттогава празникът е установен като традиция и се провежда всяка година.

Какво можем да направим днес? 

Вярвам, че и днес можем да постигнем това, което българите са правили десетилетия наред! Нужно е само да бъде създаден официален празник „Ден на залесяването“, на който ученици, учители и някои държавни служители, както и всички работници и служители, при желание от тяхна страна и съгласие от работодателя, да се включват в масови акции по залесяване. Това не само ще спомогне за възраждането на българската гора, но и ще ни облагороди, ще научи децата ни на отговорно отношение към природата и ще създаде дух на колективност и сплотеност.

И нека завършим така, както е завършил своето обръщение горският стражар на шуменското лесничейство Атанас Киров през 1928 г.: "Горите да пазим, нови да създадем, родината в храм горски да превърнем!".