Петиция за оставката на министъра на културата Атанас Атанасов

Пределът на допустимост по отношение присъствието на Атанас Атанасов  от гледна точка на неговите функционални задължения като министър на културата, както и по отношение на личното му поведение в обществените - културни и професионални среди е окончателно изчерпан. Защото:              

Министър Атанас Атанасов /Наско/ привнесе в настоящата културна ситуация в страната за първи път:              

1. Широко огласено кокетничене със собствената си неукост, необразованост и  неосведоменост в личен план, допълнени с не по-малката липса на знания, професионални възможности и  ръководен опит по отношение едно от най-чувствителните управленски сфери в страната, каквато е тази на културата.  

2. Тотално игнориране на задължения си на основен проводник на държавната културна политика - респективно развитие на културата като национален приоритет. Липсата на визия за развитието на българската култура респективно програма със съответни показатели е придружена от тотално непознаване работата на финансовите механизми в тази област.              

3. Физическо отсъствие от най-важните форуми, които са свързани  с концептуални дискусии, финансиране,  контрол и/или отчет. Малобройните му публични изяви по същество не отговориха на нито един съществен въпрос, а свенливата усмивка допълваше фарсовата абсурдност в отговорите на някои от тях.              
4. Блокаж на изградени и отработени административни и управленски механизми във повереното му ведомство /НФК/, както и тяхното несъобразно спрямо закона, несръчно и субективно прекрояване без необходимата в такива случаи аргументация.

Тези „приносни“ моменти, проявяващи се с такава отчетливост в общото поведение на министъра /Наско/, следва да бъдат допълнени от сияйната аура на една рутинна немощ, в която блестят:  

-Липсата на капацитет по отношение на управленски и културен мениджмънт;   -       Отсъствие на експертност в нито една от възможните културни сфери;  

-Тотална неадекватност по отношение на проблемите на огромната част от националните, регионалните и локалните културни институции /изключение читалището в с. Татарево/;  

-Непознаване с културните взаимоотношенния на страната ни в сферата на международното сътрудничество и европейските програми;

-Невъзможност да се определят и реализират дори краткосрочни цели в рамките на ведомството.

В замяна на всичко това сме свидетели на инфантилни усмивки, слушатели сме на заклинателно фрази, на нежни лапсуси и форми на поведение, от които на човек му става неудобно. Опитите изброеното дотук да бъде скрито и замазано от споделени във Фейсбук нежни емоции, премрежени погледи  от морно скланяща се глава и пр. похвати,  е поведение на пошъл съблазнител предлагащ евтини услуги /не културни/. Това никак не се връзва с обществените представи за отговорност и премереност на поведението, да не говорим за символната значимост на поста Министър на културата.

Авторитетът на всяко ведомство /Министерство на културата не прави изключение/ е до голяма степен функция и на това, какъв човек заема този пост. Ако описаната дотук тотална липса на професионални възможности е базисна за сриването на  репутацията на една институция, личностното поведение, което демонстрира настоящия министър е нагла, демонстративна, перверзна подигравка с цялото общество и българската култура. Изтърваната от настоящия министър фраза от поредната му ексхибиционистична изява „че го няма от известно време“ трябва да бъде променена от нас - „НИКОГА НЕ ГО Е ИМАЛО И НЕ ТРЯБВА ДА ГО ИМА“.    

София, 09.04.2022 г.

Светослав Трайков    Свържете се с автора на петицията