Декларация към НС за обсъждане на проектозакона за образованието

#25: -

Къде точно го видяхте този добър
модел създаден от ресурсните центрове?!? Та точно родителите от цялата страна,
с много малки изключения, пишат жалби и сигнали за изключително неефективната и
недобра работа на ресурсните центрове. Крайно недостатъчен брой ресурсни учители,
а за други специалисти, че се полагат на децата ни, и са задължение на
ресурсния център да ни ги осигури, като психолог, логопед, до съвсем скоро
масово родителите не знаехме изобщо, камо ли някой да ги е осигурил като подкрепа
и работа с децата. За сурдопедагози или слухово-речеви педагози, това само е
само в мечтите. За приобщаване в училището в момента, и дума не може да става,
до момента се е случвал единствено процес на интеграция, т.е. детето просто
физически се премества в масово училище, без никаква истинска и ефективна
подкрепа, и ако се справи, справи, ако не отпада, или в най-добрия случай
успява да избута донякъде. Шанс за качествено образование, пълен абсурд, шанс
за развиване на потенциал и способности, също, шанс за достойно бъдеще или някаква
реализация, никакъв. И чисто физическото престояване на детето там е в
оптималния вариант, ако родителят преди това е минал през ада на униженията да
го гонят от всички масови училища и градини и да не искат детето му като
прокажено. Ако е преодолял дискриминацията и детето му все пак е в масово
училище, родителя осъществява почти цялата подкрепа за детето си, и на специалистите,
и на ресурсния, и на достъпната среда, налага ни се просто, поради липсата им.
Включително и провеждаме обучения на обикновените педагози, на класния, как се
работи с децата ни, какви са им потребностите, материали носим.... И нещата се
случват качествено и добре, само там където сме успяли да попаднем на
качествен, т.е. добър педагог в масовото училище. Т.е. случва се благодарение
на един най-обикновен редови педагог и един родител, без никакви специалисти и
подкрепа от тях на практика. За цялата специализирана подкрепа, вкл. на
логопеди, терапевти, рехабилитатори....., всякакви, си плащаме като попове,
извън училището. И къде в целия този ад е добрия модел и качествената работа от
ресурсните центрове и великите им специалисти. Та те дори собствените си
ресурсни учители и специалисти не обучават и не повишават постоянно
квалификацията им, какво остава за масовите учители да обучават, което също им
е в задълженията. А в ресурсните центрове след детето влизат два пъти повече
пари, отколкото след детето в училището. Реформата, която е заложена относно
ресурните центрове и подкрепа изобщо в проекта на ЗПУО, е много добра и
правилна. Едно към едно е точно това, което препоръчва ЕКСП конкретно за
ресурсните центрове, в анализите и критиките си към България, относно съществуваща
сегрегация в образователната ни система спрямо децата с увреждания.