Открито писмо до г-н Премиера по важен национален въпрос

До г-н Бойко Борисов, Министър-Председател на Република България

КОПИЕ: До медиите, с надежда да подпомогнат, да окажат съдействие щото разглежданите в писмото важни проблеми да стигнат не само до вниманието на Министър-Председателя, но и до съзнанието на всеки българин

Г-н Министър-Председателю,

Искам да поставя на Вашето внимание един важен национален и при това нравствен въпрос, един значим въпрос, касаещ разпространените в държавата ни ценности. Става дума за отношението на нацията и държавата към труда на учителите на нашите деца, а в частност и за това каква трябва да бъде пределната възраст за пенсиониране на българските учители. Та ето на какво искам да Ви обърна внимание в тази връзка:

● Спор няма, че трудът на учителя е изключително сложен и отговорен вид труд; става дума за фино духовно въздействие върху съзнанията на младите хора, за възпитание на ценности, за подпомагане на формирането на съвременни личности, за личностното, интелектуалното, гражданското и прочие израстване на младия човек.

Питате ли се обаче, г-н Министър-Председателю, доколко нашето общество и държавата най-вече оценяват по достойнство труда на учителите - и доколко всички ние, гражданите, показваме разбиране и респект спрямо несравнимата с нищо друго и така възвишена духовна мисия на учителя?

● Учителят в днешно време е поставен в крайно тежка ситуация, а именно, в условията на една изобщо нереформирана, командно-административна, несъвременна, архаична по типа на отношенията в нея образователна система, унаследена от ерата на славните времена на съветско-българския комунизъм, а също и в условията на една крайно тежка духовна, психологическа и нравствена ситуация на съвременния живот, даваща крайно негативно влияние и отражение върху съзнанията на младите хора.

Можете ли, г-н Министър-Председателю, да вникнете и да осъзнаете какво тежко бреме неблагодарното общество е сложило върху крехките рамене на българския учител, или, по-скоро, на българската учителка, защото неслучайно тази професия все повече и повече се феминизира?!

● Обидно е, че трудът на българските учители е твърде ниско заплатен, т.е. почти е приравнен в заплащането до най-нискоквалифицирания труд на физическия работник, ако не и по-слабо.

Давате ли си обаче сметка, г-н Министър-Председателю, до какво води толкова ниската привлекателност на учителския труд - и най-вече какъв ефект има това върху качеството на образованието на нашите деца?

● Българските учители имат пълното право да са жестоко обидени на обществото и най-вече на държавата за неподобаващото отношение, сиреч, за унизително тежкото положение, в което са поставени - защото от тях се иска едно алтруистично и идеалистично служене и самораздаване! - без обаче в замяна обществото и държавата на дело да правят известни реални жестове, показващи разбиране и достойна оценка на труда на учителите; проведената преди вече 5 години общонационална учителска стачка не можа да промени с нищо крайно тежката ситуация, а промените, както обикновено, бяха нищожни и козметични; поврат към по-добро не се очертава и в близко бъдеще.

Вие, драги г-н Министър-Председателю, не смятате ли, че това нетърпимо положение трябва да бъде променено в позитивна посока - понеже да се примиряваме и да търпим ниското качество на образованието въпреки самоотвержения труд на учителите е недопустим лукс не само за бедна държава като нашата, но и за всяка друга?

● Като капак на всичко изтощителният труд и невероятните тежести, които дейците на образователното поприще понасят всекидневно, доведе дотам, че все повече и повече учители просто не доживяват до възрастта за пенсиониране, т.е. умират години преди да дойде времето за пенсиониране или пък малко след като са се пенсионирали, а други биват инвалидизирани заради тежки заболявания (инсулти, инфаркти, психично изхабяване и пр.).

Вие как мислите, г-н Министър-Председателю, справедливо ли е това, не е ли акт на крещяща несправедливост учителите да бъдат приравнявани към повечето, именно към масовите професии по отношение на възрастта за пенсиониране? Не дължи ли обществото малко по-специално внимание и справедлива оценка на техния труд, защото, както и да го погледнем, е крайно жестоко да се отнасяме по този неблагодарен начин към представителите на една професия, имаща несравнима с нищо друго значимост и роля както за живота на всеки българин, така и за духовното здраве на нацията като цяло?

● Във връзка с гореизложеното е наложително държавата да предприеме следните стъпки, за което именно Вие, г-н Министър-Председателю, като човек с най-голямата власт в нашата държава, имате високия морален дълг да сте пръв инициатор, настойник и дори покровител на спешното им осъществяване:

- Да бъде натиснат г-н Министърът на образованието, младежта и науката да си свърши работата, т.е. с години и десетилетия отлаганата същностна реформа в образованието най-сетне да започне, но не как да е, не за замазване на очите, а на една добре премислена и действена основа - като се приложи подобаващата, най-съвременна и разумна философия и стратегия на потребното за България образование и възпитание на младите;

- Да се направи нужното щото да се прекатегоризира учителският труд, т.е. възрастта за пенсиониране на учителите да бъде намалена в разумните предели, както е в съседни на България страни, т.е. ако в Турция се изискват 25 години учителски стаж за пенсиониране, то в България да се изискват най-много 30 години; по-голям от този стаж и срок за учителстване е вече същинска гавра и непростимо насилие над учителите, е проява на една убийствена, нехуманна, незачитаща човешкото достойнство, крещящо несправедлива и крайно грозна социална политика;

- Образованието най-сетне да стане водещ национален приоритет на държавата, като за образование държавата почне да отделя такъв дял от съвкупния национален продукт, какъвто отделят водещите ако не западни, то поне източно-европейски страни, членки на Европейския съюз;

- Достойна оценка на труда на учителите, привеждане на заплатите им до едно приемливо съвременно ниво, и то не само за непосредственото физическо оцеляване, а и за що-годе нормално задоволяване и на духовните потребности на учителите; съгласете се, не е нормално българският учител да получава такава мизерна заплата, че да не може да отдели средства дори за закупуването поне на една книга месечно!

Това е главното, на което исках да обърна вниманието Ви, г-н Министър-Председателю. Убеден съм, че трябва да се замислите повече и върху тия проблеми; те не са за подценяване. Те имат пряко отношение и върху бъдещия просперитет на страната ни - противно на разпространените масови представи. Който инвестира в образование инвестира в достойно бъдеще - и в достоен живот. Това важи както за индивидите, така и за нациите. Иска ми се да вярвам, че писмото ми ще стигне до Вас, Ваша милост ще отдели подобаващо внимание на поставените в него проблеми и държавната власт като резултат ще предприеме ония конкретни стъпки, които е крайно време да бъдат предприети.

С все по-засилващо се безпокойство: Ангел Грънчаров, преподавател по философия

21.03.2012 година,
Пловдив