Против целогодишното шофиране на фарове през деня

Защо светлините пречат?

Уважаеми водачи, 
светлините на превозното средство не са лампи за сплашване, нито за красота. Помнете, че неправилната им употреба "вади" очите на другите водачи! 
Късите осветяват пътя пред колата нощем или когато видимостта е намалена. Дългите светлини може да се ползват само когато насрещните водачи са над 150 метра, попътните над 50 и това не ги заслепява. Фаровете за мъгла може да се ползват при мъгла, дъжд, снеговалеж, а допълнителна задна светлина е разрешена едва когато видимостта падне под 50 метра. Габаритните светлини се ползват извън населено място при спряно на платното МПС през нощта или при намалена видимост. Аварийният сигнал може да се включва за предупреждаване за опасности и когато сте спрели след катастрофа. 
Нито един от изброените видове светлини не служи за "обозначаване" на пътя и не е предвиден за непрекъсната работа. 
Късите светлини изразходват сумарно около 150-200W, което от своя страна повишава разхода на гориво. В градски условия акумулаторът системно недозарежда, което в крайна сметка означава замяна. 
При високи летни температури е съществен рискът от прегаряне на кабели, което може да доведе до пожар. Същото е в сила и при ниски температури по отношение на по-старите автомобили, тъй като тяхните осветителни и електрически системи са проектирани с предположението, че ще бъдат използвани основно през нощта. Като резултат от ускореното износване рефлекторите на фаровете много по-бързо пожълтяват и се пукат, а крушките отслабват силата си на светене и в крайна сметка изгарят. Осветителната система става неефективна точно когато ви е необходима - по здрач или през нощта!

В реалността светлините през деня не спасяват хора, а убиват:

• В Хърватска от май 2009 година дневните светлини са отменени.
• В Австрия са отменени от януари 2008, поради ръст на инцидентите от 12.2% непосредствено след въвеждането им.
• В Полша след въвеждането им през 2007 инцидентите скочиха с 5.7%.
• В България след 2006 година убитите са 8.7% повече;
• В САЩ от 1997 насам General Motors вграждат дневни светлини в колите си и ръстът е 3.7%.
• В САЩ през 2008 Агенцията по сигурността на трафика (NHTSA) заключи, че "светлините нямат статистически значима полза".

Защо дневните светлини са безполезни и вредни?

http://dadrl.hit.bg/images/motorcycle_masking.jpg

1. Дневните светлини са опасни за Вашия живот и този на околните. Те затрудняват разпознаването на участници в движението без включени светлини и на такива, които нямат - например пешеходци и колоездачи; скриват мотористите, маскирайки техните светлини; затрудняват разпознаването на светлинни сигнали и пътни знаци; могат да предизвикат моментна слепота към едни предмети за сметка на други (избирателна визуална памет, Change blindness). От подобна мярка за безопасност потърпевши се оказват именно най-уязвимите участници в движението.

2. При нормална видимост дневните светлини не те правят по-лесен за забелязване. Вместо това затрудняват другите в преценката за разстояние и влошават ориентацията им в пътната обстановка. Усещането, за сигурност, което дават е фалшиво.

3. Обида към интелектуалното ниво на водачите е допускането, че не сме достатъчно умни да съобразим сами кога има нужда да включим осветлението и затова е по-добре да работи постоянно. По пътя на същата логика, излиза, че шофьорски книжки се издават на некадърни водачи. 
   Истината е, че след като някои хора не ползват светлините на управляваното от тях превозното средство, в условия изискващи това – дъжд, сняг, мъгла, здрач, изгрев и т.н., имаме погрешно поведение на водачите и логичното решение би следвало да е по-добра подготовка. Шофирането е умение. Наблюдателността също е умение. След подходящо обучение и натрупване на практически опит, тези умения стават присъщи на всеки добър водач. Могат да бъдат възпитани и подобрени във всеки водач, стига той да не разчита единствено на приспособления и погрешно интерпретирани данни. Сигурността в реалния живот, е нищо повече от споделена отговорност на всеки да бъде добър шофьор – по-наблюдателен, по-внимателен, по-предпазлив и с повече умения. Такъв може да бъде всеки.

4. Дневните светлини са опасни за здравето. Интензитетът на стандартните 55 ватови крушки е дразнещ за окото. Дори малка промяна в ъгъла на светене с едва 1%, (било то поради лош реглаж на фаровете, движение по неравен терен или различна конструктивна височина на превозните средства), разстройва зрението и затруднява възприятията. 
   Недопустимо е кое да е приспособление или мярка за сигурност, да създава допълнителни рискове и дразнители. Хората, поради естеството на природата си, избягват дразнителите: едни отклоняват поглед от пътя и от останалите участници, други не следят огледалата за задно и странично виждане, в резултат на което, хората стават по-малко наблюдателни, а следователно и по-лоши водачи, с по-голяма склонност към инциденти. Дразнението и разсейването, породени от превозни средства с включени светлини, са съществени, но това никога не е споменавано.

5. Както Osram сами признават, стандартните им крушки с волфрамова нишка имат живот между 300 и 500 часа. Те не са разчетени за постоянна употреба, което налага по-честата им подмяна. Като решение те предлагат да си купите от тях друг комплект - с понижен интензитет и удължен живот. Това което пропускат да кажат е, че този вид крушки са подходящи само за светлата част на денонощието и дават много лоша осветеност през останалата! Това ги прави сериозен източник на заплаха за сигурността, живота и здравето.

6. Дневните светлини са пример за неефективно използване на ресурси: разходът на гориво се покачва, количеството въглероден диоксид в атмосферата също, а крушките се налага да бъдат сменяни по-често. Те са допотопна технология, пренесена в 21-ви век. Понеже превозните средства не се нуждаят от светлини през цялото време, защо да не използваме сензори, които да включват светлините, тогава когато заобикалящата светлина е недостатъчна? Технологията съществува и дори се предлага с някои нови модели превозни средства.

7. Дневните светлини не са замисляни като средство за безопасност: 
   Във Финландия се появяват като механично улеснение на водачите в условия на хроничен недостиг на естествена светлина. 
   В Швеция ги прилагат като помощен ориентир за водачите след промяна от лява към дясна посока на движение. 
   В Щатите фирмата Greyhound Bus Company решава да си направи добра реклама, привличайки внимание върху автобусите си, които започват да се движат с включени светлини. След това отиват още по-далеч и заявяват, че техните автобуси са най-безопасните, тъй като включените им светлини били намалили инцидентите с 1%. 
   General motors ги подкрепят, решавайки да спестят дребни пари като престанат да правят два различни вида свързване на светлините на превозните средства за канадския и за щатския пазар.

8. Основният мотив за налагането на дневните светлини са парите. Индустрията печели от повечето продажби. Следствие на това правителствата разполагат с повече данъчни постъпления. И логично, те са които създават имиджа на дневните светлини като мярка за сигурност. Никъде по света това не среща естественото одобрение на хората и на правителствата се налага да ги въвеждат чрез закон. След това легализират действията си, наемайки избрани от тях учени да докажат на обществеността, че "дневните светлини спасяват живот". За 35 години така и няма направено изследване, което да предостави доказателства в тази посока. Съществуващите данни, които твърдят, че дневните светлини подобряват безопасността на движението и дори спасяват живот, са грешни и се представят неправилно. От всички видове пътни инциденти, използването им може да бъде свързано аргументирано едва с един или два вида от тях, като това винаги води след себе си увеличение в случаите с участници пешеходци и мотоциклетисти.

За да управляваш превозно се иска относително нормално зрение, в състояние да различава цветове и форми от разумно разстояние. Средностатистическият човек разпознава превозно средство без запалени светлини от 3000 метра разстояние (Hörberg & Rumar 1975). От тази дистанция и при скорост от 100 км/ч, две срещуположно движещи се превозни средства имат на разположение 1 минута време да се забележат, разпознаят и спрат на място. За същото нещо са достатъчни и едва 200 метра. Тази или малко по-голяма цифра може да приемем за минимално изискване към зрението на кандидатите за водачи.

Когато видимостта падне под някаква граница на помощ идват къси или дълги светлини и фарове за мъгла. Конструктивно те са разчетени да компенсират недостига на естествена светлина, но реализацията им е сериозен компромис със зрението на водачите. Използването им не по предназначение е опасна глупост и едното голо пожелание за безопасност не оправдава използването им с друга цел, нито въвеждането на нов вид светлини. Необходима е сериозна научна аргументация както по отношение на ползите, така и на вредите.

През август месец 2006 година Европейската комисия по транспорт издаде препоръка за намаляване жертвите по пътищата чрез целодневно движение на МПС с включени къси или дневни светлини, под надслов „Включените светлини спасяват живот” . Мярката неминуемо водела до общо намаление броя на загиналите при пътни инциденти с 5% до 15% - ефективност, която не е постигана до момента с нито една мярка за сигурност!

Противно на пожеланията по-горе, през 2007 година в Европа е налице тенденция към увеличаване общия брой загинали, независимо от режима на използване на светлините.

Държава	Дневни светлини	Инциденти
Испания	Не са задължителни	Намаление с 13%
Италия	Задължителни извън градовете	Намаление с 4.3%
Дания и Финландия	Задължителни	Увеличение с 40%!
Швеция	Задължителни	Увеличение с 7.3%
Полша	Задължителни	Увеличение с 17.4%
Чехия	Задължителни	Увеличение с 17%
Словения	Задължителни извън градовете	Увеличение с 12%

"Съществено намаляване на сблъсъците между МПС през деня е постигнато в редица Европейски държави след въвеждане задължителното движение със запалени светлини."

Законодателна недомислица

Регламентирането на задължителни светлини у нас (изм. доп. ДВ бр. 61/2006 г.) съдържа следните законодателни недомислици:

• Никъде не се посочва какво са и какво не са дневни светлини, а само за какво служат. Оставено е изцяло на субективния произвол на контролното лице да прецени дали водачът подлежи на санкция, понеже е включил светлини, които не са къси.

• Няма регламент за минимални, нито максимални нива на интензитет на светене. Следователно, всеки водач, който не ползва пълната мощност на късите светлини, подлежи на санкция, а всички, които заслепяват - не. Законодателното кредо в случая е "достатъчно ярко за да се вижда, но не по-слабо от къси светлини" и "колкото по-дразнещо, толкова по-безопасно".

• Не са предвидени санкции за неправилно регулирани фарове. Излиза, че по закон участниците с неизправни светлини са длъжни да причиняват дискомфорт на другите през определена част на годината и е препоръчително да го правят през останалата.

• Така формулирана санкцията за неизправни светлини представлява наказателен данък. Санкционират се водачи, чиито крушки са изгорели в движение, дори това да е станало туко що. През деня водачите нямат начин да констатират в движение неизправност на светлините, поради заобикалящата ги естествената светлина.

• Освен тунелите, не се посочва нито едно място или пътна отсечка, която да предполага движение с включени светлини. След като целта на законодателят е била да улесни водачите при "разпознаване предната част на превозното средство" от по-голямо разстояние и при висока скорост, остава загадка защо са задължителни в градовете, където движението е интензивно, скоростите са пределно ниски и през по-голямата част от времето участниците престояват на място.

• Като критерии за необходимост от светлини е използван слепешката календарът. Не се конкретизира какви пътни условия предполагат използване на къси светлини. Логиката е, че ако 1-ви март е ясен слънчев ден, се налага всички да ги включат, но ако на 2-ри вали сняг, не е наложително.

Кой какво печели след задължителното каране на фарове?

Методи Лепоев    Свържете се с автора на петицията