Петиция относно приемане на Закон за Фалит на частни лица!

До ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ –

КОМИСИЯ ПО ПЕТИЦИИТЕ

 

П Е ТИ ЦИ Я

от кредитополучателите

на банкови заеми –

потребителски,картови и ипотечни

ОТНОСНО

Липсата на Закон за фалит на Частни лица в България

 

НА ОСНОВАНИЕ:

  1. КОНСТИТУЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
  2. ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ
  3. ЗАКОН ЗА КРЕДИТНИТЕ ИНСТИТУЦИИ
  4. ЗАКОН ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ
  5. КОНВЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ОСНОВНИТЕ СВОБОДИ.
  6. ДИРЕКТИВА 93/13/ЕИО НА СЪВЕТА

 

Уважаеми членове на Европейския парламент,

В България през последните години се наблюдава тревожна тенденция на погазване на европейските норми и правата на потребителите от страна на банковите институции. Договорите по потребителски и ипотечни кредити изобилстват от неравноправни клаузи, в противоречие с ДИРЕКТИВА 93/13/ЕИО НА СЪВЕТА (чл.2 и 3), имплементирана в българския Закон за защита на потребителите, но заобикаляна безнаказано от банковите институции в страната. Законът за защита на потребителите, както и ДИРЕКТИВА 93/13/ЕИО НА СЪВЕТА не възпрепятства условията, при които доставчикът на финансови услуги си запазва правото да промени изплащания от потребителя или получаван от него лихвен процент, или размера на други такси за финансови услуги без предизвестие при наличие на основателна причина, когато доставчикът е задължен по договора да известява другата страна или страни за това при първа възможност, а последните са в правото си незабавно да прекратят договора. Именно от тази разпоредба се възползват банковите институции в страната, за да определят лихвените си проценти едностранно и непрозрачно, като мимоходом подминават заложеното изискване за наличие на основателна причина за подобна промяна.

 

Вместо да заложат реални икономически параметри за образуването на лихвените си проценти, които да са прозрачни и да могат да бъдат следени от потребителите, в договорите се посочва, че лихвеният процент на банката се определя едностранно и не подлежи на договаряне. Изискването на българския Закон за кредитните институции, условията по кредитите да бъдат формулирани ясно и по разбираем за клиентите начин, също не е спазено, като на интернет страниците на банките е публикувана неясна методология, боравеща с термини като трансферна цена на ресурса, буферна надбавка и др., които освен, че не са определени като стойности и са неясни за потребителите, будят сериозно съмнение, че се изчисляват в действителност и се състоят от реални променливи, тъй като в противен случай не биха могли да бъдат равни на константа през последните три години.

Колкото до възможността за потребителите да се откажат от услугата при повишаване на лихвата от страна на финансовата институция – такава няма, защото това би означавало предсрочно погасяване на целия кредит, което е санкционирано с наказателна лихва, т.е. „възможността” е обвързана със санкция.

Така Кредитните институции получават правото на безкрайни възможности за промяна на лихвения процент, при неясни критерии и в противоречие със закона за кредитните институции (чл. 58 и 59) , още повече, че макар и предвиден в Закона за задълженията и договорите (чл. 10, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите) няма определен размер на лихвите от Министерския съвет на Република България.

В същото време Банков надзор (в противоречние с чл. 153, ал. 1 от Закона за кредитните институции), както и омбудсманът на Република България чрез завоалирани обяснения отказват да се намесят в защита на потребителите. От своя страна Комисията за защита на потребителите констатира неравноправните клаузи в договорите (в своя отчет за 2010 г.), но отказва да заведе колективен иск срещу банките-нарушители. Така кредитополучателите в България се оказват без защита от държавните институции срещу своеволията на банките и единствената възможност остават индивидуалните съдебни дела. Често обаче и те не са решение на проблема, тъй като са финансово непосилни за повечето граждани, а процедурата е бавна и мудна. Гражданите са в невъзможност да погасяват кредитите си докато тече процедурата и докато делата приключат, обезпеченията по кредитите, обикновено представляващи жилищата на кредитополучателите се продават на безценица за покриване на дълга,като често хората продължават да дължат остатъка до пълната сума на взетия кредит.Освен това банките са предвидили възможност дори без заведени дела да обявяват "неудобните" кредити за предсрочно изискуеми.Всички гореизложени факти водят до все повече „лоши кредити”,като все повече хора са притиснати в ъгъла от Банковите и финансови дружества и лобита,както и от техните производни Съдебните изпълнители.България е единствената страна в Европейският съюз,в която родните Ни политици не се съобразяват с Европейската практика,препоръки и разпоредби и упорито отказват да приемат Закона за фалит на частни/физически/ лица,като с това поставят кредитополучателите,изпаднали по различни причини в невъзможност да обслужват дълговете си в една неравноправна позиция.Това противоречи дори на редица документи приети в самата държава България,свързани с правата на човека,включително и Българската Конституция!

 

 

С настоящата петиция, ние, кредитополучателите на банкови заеми в България настояваме пред Комисията по Петициите в Европейският парламент – да бъдат задължени отговорните институции в България да се ангажират с разрешаването на този проблем,да се направят нужните постъпки за приемането в най-кратки срокове на ЗАКОН ЗА ФАЛИТ НА ЧАСТНИ ЛИЦА и да бъдат предвидени санкции за България при отказ или добра воля от съответните Български институции..

Във връзка с гореизложеното очакваме Вашето компетентно становище във връзка с привеждане на ситуацията към нейните европейски измерения.

С уважение:

от Независими Български граждани

 

май 2012г.

гр. София