Да опазим Брезник от добива на злато

Брезник е град в Западна България. Той е известен със своята местност "Бърдото", откъдето могат да се видят красиви природни гледки, множество язовири, разстлани в околията му и дивата природа, чудесна за пикник. Сгушено между борови дръвчета и буйни храсти се намира най – голямото богатство на града, заради което Брезник събира посетители от цяла България - минералния извор "Желязна вода". Изворната вода е богата на железни и сулфатни йони, подходяща е за лечение на анемия, стомашно-чревни, чернодробни и кожни заболявания. Заради уникалния природен дар, единствен за България, Брезник е обявен за курорт, а с подобни качества като брезнишката са минералните води в известните курорти Пираварт - Австрия, Арттейхо - Испания, Левико - Италия, Авейрон - Франция и др. От хилядолетия болни прииждат в града, за да почерпят от силата на лечебната вода. Стотици са свидетелствата за лечебната дарба на водата, щедро извираща от чешмата, а в миналото вода от този извор дори се е изнасяла за Израел. Днес дивата природа в Брезник и уникалното богатство „Желязна вода“ са застрашени заради инвестиционен проект за създаване и разработване на златодобивна мина в сърцето на местността ”Бърдото“, на 100 метра от лечебното чудо с "Жива вода".

Според експерти, при разработването на мината и при добива на руди в непосредствена близост до минералното находище, ще настъпи осушаване на масива и вероятността от изчезването на този ценен природен дар е огромна.

„Проектът ще бъде осъществен само в условията на взаимен интерес, диалог, сътрудничество и съгласие с хората от община Брезник“, пише в брошурата на инвеститора. Само с явни лъжи, че няма да бъде засегната природата, с обещания за работни места и високи заплати, компанията е успяла да убеди част от населението в полза на проекта. Инвеститорът, обаче, пропуска един съществено важен факт. А именно, че изворът „Желязна вода“, възможностите за лов и риболов, както и атракционите на китното градче не са само и единствено за населението на града. Те са за всички нас. И най-вече за онкоболните, за множеството болни от анемия и псориазис в България и за всички онези, на които тепърва ще им бъде установена най-страшната диагноза - рак заради тази промишленост. Защото в градовете, където има разработени мини е доказано, че се повишава заболеваемостта.

Нека видим колко лесно ще е на инвестиционния интерес да убеди в ползата от мината, не хората без работа, а работещите, истински информираните. Тези, които не държат рекламна брошура на "Асарел Медет".

Лековитата, чудотворна вода на Брезник струва повече от златото и е на всички нас. Нека заедно се преборим за опазването на истинското богатство на България - природата!

 

ДОПЪЛНИТЕЛНО ПРИЛАГАМ СТАНОВИЩАТА И ВЪЗРАЖЕНИЯТА ПО ОВОС ОТ ЕКОЛОЗИ И ИНЖЕНЕРИ, КОИТО РАЗГЛЕЖДАТ СЛУЧАЯ:

 

Тежки метали:

В ОВОС става ясно, че рудата, гравитационния и флотационния концентрат, хвоста съдържат арсен, желязо, сяра, олово, алуминий.  Те ще се отделят от  обогатителните процеси при преработката на рудите. С активното участие на сярата, всички тези опасни елементи подлежат на окисляване,  химично и биологично взаимодействие, отделяне на радицация. Количеството на гореизброените тежки метали не е назовано в ОВОС, нито се разглежда тяхното влияние върху околната среда и хората. В ОВОС става ясно, че оловото, след флотация се отделя в хвостохранилището. По занижени сметки базирани на 50 000 концентрат на година, количеството олово  в хвостохранилището след 10 години ще бъде 12 т. Тази информация изобщо не е разглеждана от ДОВОС. Напротив, заключителната оценка в доклада констатира положителни аспекти в околната среда, което буди недоумение. Експертите констатират, че е неизбежно замърсяването на р. Конска. Насипище, на което ще се депонират 300 000 м3 на площ от 47 дка. ще създава екологични проблеми по време на строителството и експлоатацията.  В това насипище ще има съдържание на всички видове метали и при валежи ще се филтрират разтвори на кисели води във вертикална посока, което създава условия за замърсяване на почвата и подземните води, особено в близост до населеното място. Постановява се за абсолютно недопустимо  и нарушаващо екологичните закони смесването на всички видове води в хвостохранилището и вкарването им в оборотното водоснабдяване:

-          Рудно отпадъчни

-          Битово – фекални отпадъчни води

-          Промишлени отпадъчни води от обогатителната фабрика

-          Дренажни води от насипището

-          Дъждовно води

 

Рекултивация

Системата, за която ще се разработва месторождението изисква запълване на иззетите пространства.  В ОВОС е посочено, че за запълването ще се използват материали от хвостохранилището. Тоест отровни отпадъци!!!?  Изложено е становище на Басейновата дирекция на Западно-Беломорски район, гр. Благоевград за недопустимо използването на материали от хвостохранилището за тази цел. Няма баланс на стерилната скална маса от 300 000 м3 и освободените празни пространства при обосновката, че няма да се използва хвост.  Откъде ще се вземат количества скална маса за запълване? При тази система на запълване ще останат и много неизпълнени пространства, създаващи условия за обрушване и струтване на  масиви, слягане на терена, наземна депресия и промяна на релефа. В ОВОС липсват гаранции за управлението на скалния натиск и евентуално слягане на повъртхностния ландшафт в следствие обрушване на скалите след приключване на активната минна дейност.

Води. Питейно – битовото и производствено водоснабдяване

 

-           За нуждите на „Асарел Медет“ по време на строителство и експлоатация са определени 345000м3 годишно от р. Конска.  Заключението на експертите, е че е невъзможно да от тази река да се добива такова количество вода.

-          В следствие на предвиденото водочерпене се идентифицира висок риск от намаляване на водните количества в яз. Слаковци, суходолията Дабовица и Каменитец. Предвиденият рудничен водоотлив в размер на 7.5 до 8.5 l/s, който ще бъде отнет от водосбора представлява съществена част от общия отток – 42 % и превишава минималния отток през сухите периоди. В следствие ще се наруши екологичното състояние на язовира и правата на водоползвателите.

-          Планира се изграждане на съоръжения в непосредствена близост до каптаж „Долна Дабовица“, което представлява директен риск от замърсяване на питейната вода на населението, предвид характера на скалните масиви и поради засягане на част от прогнозната територия на пояс III на СОЗ от територията на инвестиционния проект. Защо в ДОВОС липсват мерки за справяне с гореописания риск, който не се отрича от авторите на доклада!?

-          Деклариран е и непосредствен риск за замърсяване водите на двете местни чешми в южния склон на Бърдото, използвани за водопой на животни. Водите на яз. Слаковци са подложени на директен риск от замърсяване в следствие на дренажното въздействие на минните изработки. Не се посочват мерки, които да подсигурят защита.

 

Пробивно – взривни работи

 

В ОВОС не става ясна технологията на пробивно – взривните работи – диаметри на сондажите, дълбочина и други параметри. Опоменава се, че ще бъдат изразходвани 800/ 900 кг взрив на денонощие, но не и колко пъти ще се взривява на ден/ седмица. При всички случаи ще се образуват сеизмични вълни, прах и вредни газове, които ще се вентилират през двата комина и ще отнасят в посоката на духащите ветрове, а при безветрие ще се концентрират на място и в близките селища. Двата вентилационни комина ще бъдат източник на прахо-газови емисии при експлоатацията и провеждане на ПВР. Ще се замърсява въздуха на близко населените места. Мерките предвидени за предотвратяване на праховото натоварване от хвостохранилището, в етапа на експлоатация, като поддържане под постоянно водно огледало или изграждане на оросителни инсталации по оградните стени са недостатъчни и трудно реализируеми в условия на летни суши.

 

Находището минерални води

 

Заключението е, че при разработване и добив на рудите, в непосредствена близост на минералнмото находище (100 метра) ще настъпи осушаване на масива и вероятността от изчезването на този ценен природен дар, който се ползва за лечение е почти сигурно.

 

Рискове и аварии

Р. Конска е разположена само на 3-4 км. южно от обекта. Това е отразено и в доклада като се казва, че е възможно изтичането на руднични води при минно проходческите работи и води от повърхтностния отток от строителните площадки към околните дерета и оттам към р. Конска. Разливът на горива и масла от строителната техника и автотранспорта също създава опасност от замърсяване на подземните води. На практика, е невъзможно да бъде поддържано доброто състояние на подземното водно тяло. „Асарел Медет“ има опит със замърсяване на водосборници. Пример е  р. Тополница и яз. Тополница, където е спряно питейното водоснабдяване в следствие на инвестиционните процеси на фирмата. Други примери са р. Панова, Луда Яна, Марешка, Панагюрска и Мечанска и замърсяването им с тежки метали, довело до измиране на риба. Замърсяват се с тежки метали кладенците с питейна вода на с. Попинци. Жителите на град Панагюрище и околните села вместо да пият чиста балканска питейна вода, използват кладенци от Марица, строени с водопровод и няколко помпени станции за промишлени нужди на военните заводи „Оптикоелектрон“. Осушени са целите региони на Панагюрище – вододайна зона, региона на мина Радка, мина Елшица 1 и 2 и мина Цар Асен.Особено опасна би била повреда в хвостопровода. Най – опасни проявления на рисковете има след завършане на експлоатацията, защото обектът остава без мониторинг и обслужващ персонал, а природни катаклизми не може да се прогнозират.